коронавирус, мерки

Коронавирусната карта на Европа прави едно ясно: по-богатите държави от Западна Европа са пострадали повече от вируса, отколкото страните от източната половина на ЕС, почти без изключения, констатира статия в „Гардиън“.

Сравняването на цифри от различни страни може да бъде изпълнено с трудности и много фактори могат потенциално да изкривят числата. Но сравнението между Западна Европа, от една страна, и Централна и Източна Европа, от друга, показва разлика в честотата на коронавирусите, която е твърде рязка, за да се игнорира.

Дори най-засегнатите страни от Централна и Източна Европа имат заразяване и смъртност на милион жители, много по-ниски от западноевропейските държави, а в някои статистически данни са наистина забележителни: Словакия е регистрирала само 1413 потвърдени случая и 25 смъртни случая. Съседна Австрия, която се смята за успешно справяща се с предизвикателството на вируса, въпреки това има повече от 10 пъти повече инфектирани и 20 пъти по-висока смъртност от Словакия, при население по-голямо по-малко от два пъти.

Множество причини, които допринасят за това, са обсъдени за разминаването в различните страни: по-ниската продължителност на живота означава по-малко уязвими възрастни хора, по-ниска гъстота на населението, по-малко полети до Китай, по-ниски проценти на тестване или дори просто късмет. Задължителното носене на маски на открито, сега обичайно за голяма част от Европа, беше приложено много рано от Чехия и Словакия и може също да е помогнало за спиране на разпространението.

Най-важната причина обаче изглежда е ранното блокиране, осъществено от почти всички страни в региона. Докато във Великобритания и други западноевропейски държави публичните събития и събирания все още се провеждаха през втората и третата седмица на март, в Централна и Източна Европа правителствата видяха какво се случва в Италия и наложиха бързи ограничения.

На много места страхът, че недостатъчно финансираните и силно затруднени здравни системи ще бъдат бързо сринати, помогна за решителността на действията.

„Страни като Швеция и Обединеното кралство имат по-силното усещане, че могат да избират между редица възможни политики, а не да бъдат просто принудени от ситуацията да действат за предотвратяване на абсолютен крах на техните здравни системи“, казва Бен Стенли, политолог от варшавския SWPS Университет.

Това също направи населението по-склонно да изпълнява заповедите, като по-малко гласове на несъгласие се наблюдават в Западна Европа или САЩ.

„Именно фактът, че се чувствахме уязвими по отношение на нашата здравна система, накара хората да следват забраните. Това е, защото не се доверявате на системата “, каза Иван Кръстев, български политолог.

Гърция, която също прилага ранно и стриктно блокиране, за да избегне напрежението на здравата си система, засегната от строги икономии, е друга страна, в която цифрите на коронавирус досега остават впечатляващо ниски. При популация от 11 милиона до момента са потвърдени само 2620 случая на коронавирус.

„Подобно на страните от Централна и Източна Европа, Гърция имаше съвсем реално усещане за нестабилността на здравната си система“, казва Джордж Пагулатос, политически икономист, който ръководи Гръцката фондация за европейска и външна политика. „Това подтикна правителството да предприеме спешни мерки по-рано от други западноевропейски правителства, които изпитваха по-голямо чувство на самодоволство по отношение на способността на техните системи да се справят с кризата.“

Има надежда, че отговорът ще помогне на Гърция да си възвърне международния престиж след години на борба с влизането в негативните заглавия като вечната черна овца на еврозоната. И Гърция, и Чешката република бяха включени в мрежа от седем държави с успешни реакции на коронавирус, свикани от австрийския канцлер Себастиан Курц, за да споделят най-добрите практики.

В Централна Европа някои смятат, че регионът не получава достатъчно одобрение за по-ниския си брой на засегнати и го отдава на покровителствено отношение към „новите“ страни от ЕС от „стара“ Западна Европа.

„Тва идва след 30 години лекции. Винаги, когато четете нещо за Източна Европа, това е нещо лошо. Вижте ни, страхотни сме, а вие, момчета, сте ужасни. И тогава имате голяма криза, при която хората умират, „преподавателите“ са в пълен безпорядък, а студентите се справят по-добре. Не би ли трябвало да има повече размисли за това? “ каза Бранко Миланович, сръбско-американски икономист, специализиран в глобалните неравенства в доходите.

Стенли каза, че макар и, според него, говоренето в някои среди за „колониален манталитет“ от западната половина на Европа към останалата част на континента да е изопачение, е налице „мека настойчивост на ниски очаквания“, присъстваща в много медийни отразявания и нагласи към регион.

„Хората не са свикнали да търсят положителни примери в Централна и Източна Европа“, заяви правителствен служител в една страна от региона. „Отчасти това се дължи на стереотипите, но отчасти, за съжаление, е нещо, идващо от самите нас. Начинът, по който нашите унгарски приятели използваха кризата, за да наложат ограничения, е трудно да се оправдае и често регионът се прекарва под общ знаменател.“

Унгарският премиер Виктор Орбан използва кризата, за да прокара много критикувано законодателство, което му позволява да управлява с укази за неопределено време, докато правителството на Полша планира да проведе противоречиви президентски избори чрез пощенски вот този уикенд.

Вероника Ангел, румънски политолог, който в момента е в университета в Станфорд, заяви, че на някои страни в региона „се дават повече аванси, отколкото трябва“ за техните действия.

„Продължителността на ограниченията е тъп инструмент и лоша мярка за успеха на властите“, каза Ангел. Тя похвали отговора на някои страни, включително Чехия и Словакия, които тях имат сравнително добре финансирани здравни системи. „Но Унгария, Румъния и България са на ръба; всяко увеличение на случаите ще преобърне системата“, каза тя.

Длъжностните лица в региона са наясно, че възможността за нова вълна от инфекции винаги е налице. Поради тази причина много страни обмислят да облекчат ограниченията си, но спазват строг граничен контрол, за да държат настрани чуждестранни посетители или поне да сложат под карантина всички новопристигащи.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!