Здравната криза предизвика социалната и икономическа криза. Още в началото на пандемията настоявах мерките да отговарят на три критерия-навременност, достъпност и безвъзмездност. Това каза президентът Румен Радев на откриването на кръгла маса на тема „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейски опит и България“.
На откриването присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Радев каза още, че българите излизат от състоянието на хипноза и питат какво се е случило реално, какви са пораженията и как ще продължи животът след това.
„Тази дискусия отваря врата към важната тема България след коронавируса“, заяви Радев и посочи, че е много важно мерките да бъдат адекватни.
Според него те обаче са неадекватни и на това се дължи задълбочаване на бедността.
Радев подчерта, че най-важният ресурс за справянето, с която и да е криза, е доверието в институциите, които я управляват. А едно управление се ползва с доверие, когато не взема решения в резултат на обществен натиск и пиар сметки, подчерта той и се възмути, че помощта към гражданите е само под формата на кредити, като по този начин е показала, че не е тяхна опора.
Президентът посочи, че липсата на адекватни мерки ни изправя пред много по-дълбок проблем – задълбочаването на неравенствата.
„Ако не успеем да овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация, растяща престъпност“, заяви Румен Радев. Той уточни, че неслучайно дискусията е озаглавена „Европейският опит и България“, защото е важно да синхронизираме тези мерки. Радев обясни, че ние сме отворена икономика и когато нашите мерки закъсняват или са неработещи, това свива и без това ниската ни конкурентоспособност.
„Положителното е, че тази криза извади на преден план нашите добродетели и силата ни като общество“ , посочи той и поздрави българите, които вместо страх проявиха здрав разум, дисциплина, солидарност и отговорност към другия.
По този начин ние показахме способността ни да се мобилизираме и да се справяме с общи усилия с предизвикателствата, подчерта държавният глава.
От своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че липсва програма за изход от икономическата ситуация, породена от COVID-кризата. Тя настоя да бъде създаден втори щаб – икономически.
„Т.нар. икономически съвет към Емил Караниколов не се е събирал от миналата година в условията на тази тежка ситуация“, коментира тя.
Йотова алармира, че е много важно да се предприемат бързи и спешни мерки, за да не се стига до задълбочаване на кризата.
Според нея това трябва да се случи на два етапа-стабилизиране на здравната система, която добре се справи и стабилизация на социалните мерки.
Форумът бе открит за въпроси на гражданите, които имаха възможност да ги отправят чрез социалната мрежа фейсбук.
Президентът Радев през цялото време на извънредното положение настояваше за реципрочни мерки за спасяване на икономиката и за подпомагане на гражданите, които страдат финансово заради кризата.
Той критикува правителството и заради това, че насаждат страх у населението. Все пак в сряда държавният глава подписа промените в Закона за здравето, с които голяма част от ограниченията за българските граждани остават в сила. Мотивът да не наложи вето на закона е, „за да не се прекъсва подкрепата за изпадналите в нужда български граждани”.
Още на следващият ден обаче Радев сезира Конституционният съд за част от промените, които според него противоречат на Конституцията.
