Днес евродепутатът Радан Кънев организира онлайн видеоконференция на тема „Животът след пандемията – връщане към нормалното или ново начало”. Основната тема на разговора беше тази за възстановяването и трансформацията на европейската икономика след COVID-19 кризата.В дискусията участваха Тиери Бретон, комисар за вътрешния пазар, Радан Кънев, член на ЕП, група на ЕНП / Демократична България, Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, бивш министър на външните работи и бивш министър на труда и социалната политика, Даниел Митов, бивш министър на външните работи, Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по климатични политики, Кирил Петков, икономист, Харвардска програма на СУ и Мартин Владимиров, икономист, анализатор в ЦИД.
Европейският възстановителен план
750 млрд. евро – 500 млрд. безвъзмездни средства и 250 млрд. заеми ще бъдат вкарани в европейската икономика с цел тези средства да стимулират икономическия растеж след кризата. Размерът на спасителната икономическа програма е с 50% повече от първоначалната идея на лидерите на Франция и Германия.
„С този пакет ЕС ще се опита възстановяването да бъде на друга степен, тъй като ЕК е амбициозна. Затова възстановяването вместо да бъде връщане към старото, ще трябва да включва подобряване на икономическото състояние на държавите спрямо изискванията на Зелената сделка за околната среда и по-широката дигитализация.” – посочи Ивайло Калфин
Според него обаче, за да бъдат постигнати тези цели е нужна конкретно представена програма по страни, а не само финансова помощ.
Тиери Бретон, комисарят за вътрешния пазар, пък определи решението раздаването на това голямо количество пари с цел подпомагане на икономиката като един исторически момент, но той посочи, че впоследствие отговорността за събирането на тези пари също ще бъде изключително голяма.
Участващите във видеоконференцията определиха тази помощ като голяма възможност, но според тях има голяма опасност и тези пари да влязат в корупционни схеми.
Икономист Кирил Петков от Харвардска програма на СУ посочи, че тази огромна сума пари, която ще бъде излята в българската икономика, трябва да бъде изхарчена по възможно най-добрия начин, тъй като в крайна сметка парите ще трябва да бъдат върнати.
„Рискът за корупция се увеличава, когато става дума за такива суми. Трябва да се помисли много добре как ще се алокират тези средства, така че да бъдат предотвратени корупционните схеми”, посочва още Петков, като казва, че това би могло да бъде предотвратено чрез разумното разпределяне на средствата, като според него сегашната идея за даване на грантове би подпомогнала тяхното неправомерно разходване.
Въпреки опасността от попадане на тези средства в добре познатите корупционни канали в България според Радан Кънев България не трябва да се лишава от тази невероятна възможност.
„България не трябва да се лишава от тази помощ заради възможността тези средства да бъдат усвоени по неправомерен начин. Така че ние трябва да участваме в постигането на целите и да се възползваме от възможностите на Европейския възстановителен план.”
Във връзка с разходването на тези средства Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по климатичните политики, посочва, че целта на бизнеса трябва да бъдат инвестициите, а не усвояването, тъй като инвестицията води до разрастване, а усвояването на свиване на бизнеса.
„В следващите 6 месеца ще се реши съдбата на 2-3 поколения напред.”, посочи Попов, тъй като тези средства дават възможност за трансформация на българската икономика, а подобна възможност според него едва ли ще се отдаде на България отново през следващите години.
Европа след кризата
Връщане към нормалното без ново начало означава връщане към негативните аспекти отпреди 1 година. Преди всичко тази криза ясно очерта нуждата от агресивна индустриална модернизация в Европа, възстановяване на търговската независимост на европейския континент. Кризата показа нуждата от технологично настигане от ЕС на неговите конкуренти, посочи евродепутатът Радан Кънев.
„Отношението спрямо Китай ще се променя, то вече се променя и ЕС обмисля как да предприеме тази крачка. Както ЕС, така и САЩ ще се опитат да се освободят от тази зависимост, която сами изградиха, от страна на производството и диверсификация.”, посочи Даниел Митов, бивш министър на външните работи.
Според него обаче тази криза също е показала готовността на хората временно да ограничават собствените си права и свободи в името на важна обща цел, като това би дало възможност на правителства с тоталитарна насоченост в конкретни ситуации да отнемат правата и никога повече да не ги върнат.
Митов прави прогноза и за това, че термокамерите, които се използват като начин за установяване на потенциално болни от коронавирус лица, могат да станат част от нашето ежедневие, подобно на металодетекторите. Според него след приключване на тази криза може също да се увеличат нивата на бедност и престъпност.
За зеленото бъдеще на Европа
Където говорим за възстановителен пакет, трябва да говорим и за Зелена сделка. Това посочи на видеоконференцията Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по климатични политики, като според него в плана за възстановяване на икономиката трябва задължително да бъде включена и успешната индустрия.
Пример за постигане на успех във връзка с плана за въглеродна неутралност той даде с Великобритания, където по негови думи „през последните 66 дни въглищна централа там не е запалена”, като тази положителна промяна не е предизвикала увеличаване на цените за електроенергия.
„В един регион като Марица изток, можем да видим всички условия за развитието на нисковъглеродна индустрия.”, коментира Попов топлоелектрическата централа, която според Зелената сделка трябва да преустанови работа до 2050 г.
Как ЕС се справи с кризата?
„В ЕС успяхме да се справим с кризата много по-добре от други страни – ние успяхме да преценим какви са нуждите на населението.”, това посочи комисарят на вътрешния пазар Тиери Бретон по време на видеоконференцията.
Радан Кънев даде пример със Швеция, където за разлика от почти всички останали страни по света не беше наложено масово блокиране на икономиката. В крайна сметка обаче според него шведската икономика може да се окаже от една най-пострадалите от коронавируса заради това свое решение.
Тиери Бретон посочи и че макар един от основните проблеми както в ЕС, така и по света, в началото да е бил свързан с липсата на предпазни средства, тази пречка е била бързо разрешена, като в момента над 500 фирми в Европа са ангажирани с производството на маски и предпазни облекла.
