Учените отдавна подозират, че на Уран и Нептун може да вали дъжд от истински диаманти. Сега това предположение получи още едно потвърждение – и нови доказателства бяха получени експериментално, съобщи Би Би Си.
И двете планети принадлежат към така наречените ледени гиганти, въпреки че всъщност веществото, от което са съставени, е в течно-газообразно състояние, а температурата му достига няколко хиляди градуса.
Теорията
Атмосферата както на Уран, така и на Нептун се състои главно от хелий и водород, но по-тежките елементи и вещества, включително метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина около 7 000 км, температурата и налягането достигат такава стойност, че метанът трябва да се разложи на съставните му елементи: въглерод и водород.
В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се превръща в диамантени кристали и бавно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази теория, изследователи от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет решиха да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран.
Експериментално потвърждение
Учени от SLAC успяха да направят това откритие с помощта на уникално лабораторно оборудване и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) – неговите физични свойства приличат повече на веществото, в което метанът се превръща при такова огромно налягане и температура.
Теорията за появата на диаманти на ледените гиганти е изложена преди няколко десетилетия – и оттогава многократно се потвърждава както от изчисления, така и експериментално.
През 2017 г. тя почти успя да бъде доказана от специалисти от същата SLAC лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичния лазер Matter in Extreme Conditions (MEC), но сега – с помощта на ново прецизно оборудване – процесът на превръщане на въглерода в диаманти е изучен много по-подробно.
Учените знаят сравнително малко за Уран и Нептун – най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. И двете са толкова далеч от Земята, че само космическата сонда „Вояджър 2“ успя да ги достигне – но тя просто прелетя покрай тях, тъй като нямаше задача да изучава отблизо тези планети.
