Знамето е онзи държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. Трибагреникът е най-ценният символ на държавността. Докато не бъде поруган от държавен служител.
Знамето беше пленено
През последните няколко дни България ври и кипи. Скандално е, че някои частни лица са окупирали държавен плаж. Скандално е, че същото частно лице се ползва с охрана, която плащат българските данъкоплатци. Скандално е, че тези военизирани служители си позволиха да блъскат български политици и да не ги допускат до държавен плаж, публична-държавна собственост. Но по-скандално е, че същите тези държавни служители поругаха българския флаг.
В 1300-та годишна история българско знаме не е било пленявано по време на битка. Но беше „пленено“ от служител на НСО, в полу бойна схватка.
Срам и позор за пагона
Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов акостира на плажа край летните сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и се опита да се разбере с охраната от НСО, които го бутаха във водата. Иванов носеше в ръка българския национален флаг и след позволение от охраната, го заби на плажа. Секунди по-късно един от същите тези държавни служители, които са част от военизирана структура, който би трябвало да се е клел пред българския флаг, да го брани с цената на живота си, издърпа знамето, нави го и изхвърли в храсталака. Срам и позор за пагона му.
Днес хиляди български граждани се опитаха да стигнат до плажа на „Росенец“, по суша и вода, за да си вземат флага, но не бяха допуснати от една страна от служителите на МВР, а от друга – от организираните структури на ДПС, които блъскаха лодките, опитали се да акостират на плажа.
Оглушително мълчат
Къде обаче са т.нар. „патриоти“, които представляват електората си в Народното събрание. Нито ВМРО, нито „Атака“, нито НФСБ, нито дори „българските родолюбци“ от „Воля“ оглушително мълчат. Къде са всички тези „патриоти“, които във всяка една предизборна кампания твърдят, че обичат родината повече от себе си, които твърдят, че ще пазят честта на държавата? Защо мълчат, когато „честта на държавата“ бе поругана от един държавен служител?
