Пиенето на кафе с почетния председател на ДПС, още от времето когато беше и действащ такъв, е отдавна наложен ритуал в българската политика, символизиращ “достлука” между българи и български турци. И Борисов се възползва от него. Например на 22 март 2014 година, когато се вписа в тази демонстрация с кафето в центъра на Кърджали. Тогавашният председател на ДПС Лютви Местан, с когото Борисов пи кафе, се беше заканил да го попита за направеното 4 години по-рано изявление, че споделя целите на “възродителния процес”, но не и методите му. Отговорът на този въпрос не просто увисна във въздуха, но и ехото му се възроди след събитията в парк “Росенец”.
Подлият план удари на камък
Удари на камък подлият план ( да спи това зло под камък!) да бъдат сблъскани българи и български турци. Полицията едновременно беше там да го предотврати, но всъщност точно тя, бидейки подчинена на изпълнителната и местната власт ( и двете от ГЕРБ) създаде предпоставки за такава опасност с допускането на хилядите активисти на ДПС на същото място. Не трябваше ли просто да спре автобусите от Гърмен, вместо да изправя българи и турци едни срещу други, а държавата на нокти?
Ако не бяха проявили здрав разум?
Ако самите участници в замислената конфронтация не бяха проявили здрав разум от двете страни на замислената баталия, щеше да се вмени вина за нарушаване на националната сигурност и етническия мир именно на инициаторите на акцията по демаскирането на мутренско-мафиотските далавери в България. В среднощния си диалог през уикенда Борисов иронично обвини лидера на протестиращите в “Росенец” български граждани Христо Иванов, че пил там “водичка” с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.
Какво трябваше да си направят?
А какво трябваше да направят? Да извадят вампирски зъби и да ги впият взаимно в шиите си, за да си изпият кръвчицата ли? Символиката на “водичката”, заменила пиенето на кафе, прозвуча като разочарование от (не)случилото се от устата на премиера.
Взехме парите и си тръгваме
Сред най-интересните детайли от картината на избегнатия етнически сблъсък на черноморския бряг беше признанието на извозен на мястото на събитието симпатизант на ДПС, излъчено в рамките на любителско видео. В него той казва без заобикалки: “взехме парите и си тръгваме”. Кратко и ясно като за онези, които се правят, че не знаят и вменяват меркантилност на участниците в антиправителствените протести.
За всичките години от дългата практика едни протести да бъдат контрирани с други, това потънало в информационния балкански поток честно признание, е уникално. Такова нещо може да съобщи с физиономията си само човек, който не е могъл да откаже да участва в мобилизацията ( на симпатизанти на ДПС ), но я разобличава без да му мигне окото. Владетелят от сарая би трябвало да се страхува от такава “подкрепа”.
Етническият мир
Ятаганът на вечно застрашения етнически мир, който двуглавият сокол , малко копие на руския двуглав орел, размахва от близо три десетилетия, се превърна в бумеранг. И не само за него, както намекнах по-горе.
Кой казва, че няма добри новини в българската политика напоследък?
Външно измерение
Впрочем, вътрешното разделение и небивалата консолидация с любезното неволно спомоществователство на властта на разнородни и дори антагонистични по своите политически убеждения срещу омръзналото им управление на страната граждани и на техни политически представители, предстои да получи външно измерение. Това е последният “рубеж” на акостиралия насред протестите премиер Борисов. “На първо четене”, но и в съвсем началната фаза на протестите, той беше подкрепен от своя политически баща в европейското семейство на ЕНП Манфред Вебер.
Събитията обаче се развиват така, че е твърде съмнително дори и в ЕНП, където бяха много благодарни за българските гласове в подкрепа на партията, да кажат сега “ е, много благодарим, оправяйте се се в блатото на руските си зависимости, където газите с чувство на недосегаемост толкова години”.
Хипотеза? Така е. Но не е без основание. Вижда се като сигнал от прочита на статия от най-новия брой на сп. “Политико”. Никак не е доброжелателна спрямо личността на премиера ни и неговата партия!
