По време на Втората Световна война, под натиска на държавите от Тристранния пакт на 12 декември 1941г., България обявява война на Съединените щати и Великобритания. Бомбардировките над страната започват 2 години по-късно, като най-пострадали са София, Пловдив, Русе и Варна.
На 10 януари 1994г. англо-американската авиация нанася най-тежкото поражение на София. Атаката продължава през цялото денонощие, убити са повече от 750 души, ранените са 710. 220 бомбардировача и 110 изтребителя разрушават напълно 93 обществени и 3211 частни сгради. От бомбардировките са разрушени сградите на Народното събрание и на Народния театър.
Столичани още разчистват разрушенията и гасят пожарите от попаденията в дневния удар, когато в 22 ч. 80 английски средни бомбардировачи подлагат София на втори, нощен удар. Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като бомбите прекъсват електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града.
След този ден започва масова евакуация – 300 000 столичани напускат домовете си.
На 24 януари е предприето ново нападение над София, но в този ден природата е на страната на софиянци. Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла, самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили. И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки, за се освободят от смъртоносния си товар.
Една група бомбардира Скопие, тогава на територията на Царство България. Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани. Изтребители слизат ниско и обстрелват града с бордното си оръжие. Бомбардирани са и други селища в Северна България. Общо над страната са пуснати около 800 бомби.
Бомбардировките над страната ни са повече от 100 и продължават до 2 септември 1944 година.
Нападенията са по нареждане на Чърчил, известен със своята омраза към българите. На него се приписва фразата:
„София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!”
