Лидерите на държавите от Европейския съюз постигнаха съгласие по някои от най-спорните въпроси. Сред обсъжданите теми бяха санкциите срещу Беларус, отравянето на Навални и действията на Турция в Средиземно море.
Санкциите за Беларус
Европейските лидери са категорични, че трябва да бъдат наложени санкции на хора от Беларус заради потушаването със сила на протестите след изборите за президент на 9 август и заради изборни манипулации. Новината потвърди председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
В „черния списък” влизат 40 души, но сред тях не е президентът Александър Лукашенко, поясни Шарл Мишел. Това обаче може да се промени, предупреди той.
Според френския президент Еманюел Макрон, ако беларуският президент беше включен в санкционния списък, това би подкопало исканията на Брюксел към него да започне диалог с опозицията при посредничество на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и да освободи политическите затворници.
„Ако Лукашенко беше санкциониран, това щеше да му даде законно основание да не изпълни тези условия”, каза Макрон.
До споразумението за налагане на санкции се стигна, след като Кипър оттегли ветото си по въпроса. Кипър искаше първо да бъдат наложени санкции на Турция заради сондажните й дейности в Източното Средиземноморие.
Темите за Турция и сондажите и за Беларус и протестите се оказаха по този начин индиректно свързани. Кипър настояваше ЕС да прояви последователност, когато реагира на нарушаването на основни принципи.
Междувременно Минск обяви, че въвежда контра-санкции срещу Европейския съюз, след като блокът прие наказателни мерки срещу служители на централната власт в Беларус след оспорваното в страната и чужбина преизбиране на президента Александър Лукашенко.
Беларуското външно министерство заяви, че с налагането на санкции „ЕС е отчуждил“ страната и заклейми хода на 27-членния блок като „наказателна мярка“.
Минск заяви, че няма да разкрие кои европейски чиновници са обект на неговите контра-санкции и заплаши с „още по-сериозни последици“, ако ЕС разшири своите ограничения.
Русия разкритикува санкциите на ЕС, описвайки този ход като знак за политическа слабост.
Остри критики срещу Турция
ЕС отправи твърдо послание към Турция, съчетано със заплахи за санкции, ако страната не престане „с незаконните си сондажи в териториалните води на Кипър”.
По този начин европейските лидери удовлетвориха исканията на Кипър, а също и на Гърция за по-твърдо послание към Турция, казват дипломатически представители.
Турция ще е на фокуса на ЕС и през декември. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пък заяви, че Турция може да спечели от едно силно сътрудничество с ЕС и предупреди Анкара да се въздържа от едностранни действия, ако ли не тогава ЕС ще използва всички средства, с които разполага.
Шарл Мишел пък каза, че Европейският съвет не е въвел санкции срещу Турция заради действията й в Средиземно море, както е искал Кипър, а се е договорил да даде шанс на политическия диалог.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че по повод Турция дискусията е била сложна и дълга. Тя каза, че евролидерите искат дневният ред в отношенията с Анкара да бъде положителен, при условие че усилията за намаляване на напрежението продължават. Меркел допълни, че най-късно през декември ЕС още веднъж ще обсъди отношенията си с Турция.
Ескалацията в Нагорни Карабах
Държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС призоваха Турция да прекрати да се меси в конфликта в Нагорни Карабах и да играе конструктивна роля за деескалацията на ситуацията, съобщи Шарл Мишел.
„Всеки е длъжен да играе по-конструктивна роля, за да допринесе за деескалацията. Ние искаме външните намеси да престанат, те усложняват ситуацията“, заяви Мишел.
Той добави, че евролидерите призовават страните в конфликта в Нагорни Карабах да прекратят незабавно огъня.
Отравянето на Навални
Не на последно място, в дневния ред на срещата попадна и отравянето на Навални с „Новичок”.
Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС осъдиха използването на химическо оръжие.
Председателят на Европейския съвет каза, че евролидерите ще се върнат към този въпрос на следващата си среща на върха в средата на октомври.
„Ние осъждаме използването на химическо оръжие и призоваваме Русия да проведе разследване. На следващата среща на върха, която ще се състои след две седмици, ние ще върнем към обсъждането на този въпрос“, каза Мишел.
