Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.
През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.
От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление.
През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Г-н Шаламанов, след закупуването на първите 8 самолета Ф-16, стана ясно, че правителството започва преговори за нови 8. Кога ще дойдат те и на каква цена ще бъдат? И още нещо – вторите 8 бяха включени в първата сделка?
Те със сигурност бяха в проекта за инвестиционния разход, който е одобрен от Народното събрание, тъй като от самото начало заявката е за една ескадрила, като първата стъпка и по финансови съображения, беше за 8 самолета. Още повече, че при тогавашните отношения със САЩ в сферата на модернизацията, трябваше да платим авансово цялата сума. Сега, когато вече сме клиент на програмата за чуждестранни военни поръчки, можем да си позволим отсрочено плащане, плащане на вноски. Така че, това е едно естествено продължение.
Лично, според мен, става въпрос за консултации, не за конкретни преговори. Аз се надявам, че следващите стъпки в превъоръжаването ще бъдат базирани на една дългосрочна, поне 10-годишна програма, в която ще има баланс между военновъздушни сили, сухопътни войски, военноморски сили, системи за командване, управление, разузнаване, логистика. Нашата армия, след много дълъг период на откъслечни договори за замяна на старата техника с нова, има нужда от тотално превъоръжаване и то през следващите 10 години. Формулата, за която ние говорим е 10-15-20 – 10 години, 15 млрд. лева (като минимум), 20 взаимосвързани проекта. Всички други стъпки само ще оскъпят, забавят и намалят ефективността от това усилие.
Защо сега започват разговорите за закупуването на още 8 самолета Ф-16?
Аз мисля, че това беше просто стечение на обстоятелствата. Първо, тъй като имаше делегация на „Локхийд Мартин” във връзка с международната изложба „Хемус”, която се проведе в Пловдив. Второ – конкретно политическата ситуация в България като че ли изисква правителството да потвърждава своята евроатлантическа ориентация и да търси подкрепа от сериозни съюзници като САЩ. Иначе няма логика да се говори за това сега. Първо, защото стратегическият преглед още не е завършил, сега е отложен за 10 ноември. Но дори завършеният ни стратегически преглед все още не е крайният етап в усилието, трябва да има тази многогодишна финансова програма. Едва тогава може да се говори за тези многомилиардни сделки. Нека не забравяме, че „Националната програма за превъоръжаване 2020” от 2014г. беше отхвърлена от второто правителство на г-н Борисов с основанието, че няма пари. Всъщност се похарчиха повече пари от тези, които бяха предвидени в нея – в смисъл са планирани да бъдат похарчени – с бронираните машини, с корабите, със самолетите. Но това, което ще бъде постигнато, ще бъде много по-малко.
Трябва да е ясно, че без национална програма, без добро дефиниране на ползите за България като цяло, включително икономиката, научните изследвания, не може да има висока степен на ефективност в тези многомилиардни разходи.
Защо руската фаланга в България така истерично се съпротивлява срещу Ф-16?
Това е естествена реакция. Тези хора най-вероятно са загубили връзка с действителността. Те все още не могат да приемат, че България е член на НАТО, и че съветската техника от преди 50 години, колкото и да е удобна за много хора, които се занимават с нейната поддръжка, ремонт и експлоатация, не дава способности за България, не гарантира отбраната, абсолютно несъвместима е с техниката на нашите съюзници и практически възпрепятства член 5 на Вашингтонския договор. Така че, от една страна, това е емоционална реакция на хора, които са откъснати от действителността.
От друга страна, естествено, най-вероятно е една операция от страна на Русия, която я финансира, и не случайно виждаме от време на време на повърхността изгонване на руски дипломати, но проблемът е много по-дълбок, много по-сериозен и затова нашите служби трябва много по-сериозно да се заемат с него.
Румъния вече закупи от САЩ отбранителни ракети „Пейтриът”. Трябва ли и ние спешно да закупим тази система, за да повишим нивото на националната ни сигурност?
Пак искам да подчертая, че няма спешност. Ясно е, че ние много сме закъснели. Ясно е, че навлизането на самолетите Ф-16 поставя под въпрос въобще съществуването на сегашните стари зенитно-ракетни комплекси, тъй като те са разпознаваеми от съвременните системи на Ф-16 като противникови оръжия. И съответно не могат да работят, когато Ф-16 е във въздуха. Така че, ние определено трябва да подменим зенитно-ракетни комплекси. С още по-голям приоритет е промяната на радарите, тъй като по същество сегашните ни радари ни оставят слепи и несъвместими в рамките на разпознатата въздушна картина на НАТО.
Но пак казвам, въпросът не е на спешност. Ако има някаква спешност, тя е да бъде изготвена национална програма за превъоръжаване, с участието на всички заинтересовани страни в България – индустрия, наука, образование. Тази програма ще бъде програмата за технологичен преход в България. Ние сме относително малка страна, няма големи технологични проекти. Най-големият технологичен проект, сложен, всеобхватен, е превъоръжаването на армията.
Строенето на магистрали, приказките за строене на атомна централа и други такива приказки от 19 и 20 век, не са проектите, които ще модернизират България.
Знаем, че едно от условията в НАТО е всяка държава да отделя по 2% от БВП за армията си. От тях 20 на сто трябва да бъдат инвестирани за модернизация на армията. Колко пари отделя България сега за модернизация и за какво отиват останалите пари?
Първо, ние имаме план за постигане на тези 2%, но той е до 2024г. За съжаление, сега се очаква да падне БВП, така че това не е достатъчно. Второ, поради много дълго забавеното превъоръжаване, тези 2% и съответно 20% за нова техника е постигнатото с консенсус в НАТО, тоест, то е нивото на съгласие между 30 страни (към онзи момент във Великобритания през 2014г. са 29). Но това определено не е достатъчно за България.
Именно заради това трябва национална програма за превъоръжаване и трябва съгласие тази програма да привлече дори повече средства, които да имат и страничен ефект върху технологичния преход в България.
Понеже питате къде отиват тези пари – за съжаление единствените пари, дадени за нова техника, са тези над 2 млрд. лева по предварителното плащане за Ф-16. Това означава, че за 10 години България е давала 0% за нова техника, а всички пари, които са давани са за поддръжка на съветски радари, съветски самолети, съветски бронетранспортьори, съветски танкове, които закърпват положението, но фактически увеличават дистанцията между нас и другите страни членки на НАТО.
Колко служители има в българската армия към днешна дата и колко от тях реално са военнослужещи?
Първо, ние имаме един сериозен проблем, с решението на НС се изисква съставът на въоръжените сили на българската армия да е 37 хиляди, а те са доста по-малко от 37 хиляди, което вече е сериозен проблем. По-сериозно е и то вече е констатирано в годишния доклад по отбраната, че всъщност най-неокомплектовани са бойните поделения на сухопътните войски, които имат най-сериозно значение за отбраната на страната, както и за подкрепа на гражданските власти в мирно време, за участие в операции за управление на кризи. А това всъщност е ниво на амбиция. Ние трябва да сме наясно амбицията, която си поставяме дали е изпълнима, по какъв начин е изпълнима. Ако не ни достигат хора, имаме оценка, че ни трябват повече хора на наша територия, има механизми в НАТО – това е домакинстването на многонационални формирования.
Практически, от страните на предния край в Източния фланг на НАТО, единствено в България няма многонационални формирования. Трите балтийски републики, Полша, Румъния са страни, в които има доста засилено присъствие на съюзнически сили, на ротационна или друга основа, като това ще бъде развивано и разширявано. Това е ползата от членството в НАТО – да бъде допълвана нашата отбранителна способност със съюзници, защото ние сме в район с висок риск – намиращ се между Черноморието и Западните Балкани. Виждаме, че навсякъде около нас има военни действия.
