Двете източни империи са в непрекъсната борба за евразийската зона, въпреки че демонстрират добри отношения, и конфликтът в нагорни Карабах илюстрира това, каза арабистът и специалист по Близкия Изток проф. Владимир Чуков в интервю за „Дебати.бг“. По думите му войната между Армения и Азербайджан е поредна конфронтационна точка между Москва и Анкара, които са от двете страни на фронтовата линия още в Сирия и Либия. Русия е в по-деликатна ситуация, защото враждуващите държави са бивши съветски републики затова Москва възприема енергичната подкрепа на Анкара за азерската армия като „влизане в собствения й дом“.
„Съвсем наскоро в Русия споменаха „Турция е стратегически партньор”, но не и стратегически съюзник. Тоест в зависимост от отделните конфликтни точки. Ето, в Карабах Русия смята, че това е нейното „вкъщи” и Ердоган няма какво да прави вътре, те ще бъдат безкомпромисни в момента, в който стъпят на арменска територия. Друга е ситуацията обаче в Сирия – там е крачка напред, две назад – балансиране, докато в Либия, която е много по-далече както от Русия, така и от Турция, нещата са по-силно преплетени, тъй като се намесват регионални сили от типа на Египет“ – каза арабистът.
Експертът подчерта, че наличието на трета сила – Иран – която разглежда Армения и Азербайджан като „два народа, отцепени от Сасанидска Персия“, допълнително внася усложнения в кризата.
Според проф. Чуков ситуацията в другите конфликтни точки между руските и турските интереси – Сирия и Либия – не е толкова ясно изразена и там ще се търси балансиране между двете големи сили. Експертът смята, че Турция започва да се замесва в конфликти на прекалено много фронтове и не може да издържи дълго така, колкото и да е силна армията й. Той подчерта, че със средиземноморските и либийските си авантюри Ердоган вече навлиза и в зоната на влияние на Франция, в нейното постколониално пространство, и така си навлича нови сблъсъци.
