Проф. Томас Камрад е президент на Германското дружество по имунология и директор на Института по имунология към Университетската клиника в Йена. Следвал е медицина в Кьолн, Виена и Берлин и е работил в Университетската клиника в Бон, в берлинската болница Шарите и в Масачузетския технологичен институт. Следва неговото интервю за „Дойче веле“.
На фона на нарастващия брой новозаразени в Европа въпросът за имунитета става все по-важен. Но ново изследване на Кралския колеж в Лондон разби надеждите за естествен имунитет, като показа, че намалява делът на преболедувалите Ковид-19, които са развили имунитет срещу заразата. Какво означават изводите от това изследване?
Проф. Томас Камрад: Това мащабно проучване потвърждава изводите от други по-малки изследвания по същата тема. А именно, че антителата представляват само временно решение. При някои пациенти само няколко месеца след заразяването вече не могат да бъдат установени никакви антитела.
Различните изследвания стигат до различни резултати. Според едните, имунитетът продължава най-малко пет месеца, а в други се говори само за два месеца и половина. Как се обясняват тези разминавания?
Проф. Камрад: Два месеца имунитет е минимумът, като това далеч не важи за всички, а само за някои хора. Учените са единодушни, че у хората, прекарали болестта със слаби или без никакви симптоми, антителата се задържат по-кратко, отколкото при пациентите с тежка симптоматика. Но е твърде рано за окончателни заключения, тъй като познаваме вируса от едва 9 месеца и не знаем каква част от пациентите ще имат антитела след две години например.
Можем ли на базата на досегашните познания да кажем какъв е минималният срок, в който след зараза с коронавируса имаме имунитет?
Проф. Камрад: Само при една малка част от хората след 2-3 месеца вече няма и следа от антитела. При останалите имунитетът продължава по-дълго.
А колко голяма е опасността да се заразим повторно?
Проф. Камрад: Има вече такива случаи, от което следва, че това съвсем не е изключено. При тях обаче беше установено, че става дума за различни щамове на вируса – тоест, говорим за две различни инфекции. А и досега това са по-скоро единични случаи.
А каква е вероятността вирусът да мутира и така да загубим придобития имунитет?
Проф. Камрад: Минимална. Принципно мутацията не е изключена, но коронавирусите не мутират толкова често. Затова бих казал, че е малко вероятно придобит имунитет да бъде загубен заради мутиране на вируса. Основният проблем е в това, че имунитетът има кратък живот и изчезва от само себе си.
В началото на пандемията някои политици и експерти заложиха на стадния имунитет. Провали ли се междувременно тази концепция?
Проф. Камрад: Дадено нещо може да се провали само ако изобщо е имало шансове за успех. За мен стадният имунитет без имунизация е концепция от каменната ера. Да чакаш да се заразят толкова много хора, че обществото да добие по този начин групов имунитет, в случая е напълно невъзможно – включително защото трайността на имунитета срещу този вирус очевидно е твърде кратка. Единственият път към стаден имунитет преминава през сигурна и ефективна ваксина, която да предлага дълготрайна защита.