На 10 декември пред лидерите на страните-членки на ЕС отново ще бъде поставено на гласуване предложението за санкции срещу Турция. Това става след като в началото на ноември това не стана и беше отложено. Френско-гръцко-кипърският натиск е изключително силен и доведе до гласуване на необвързваща резолюция в Европейския парламент в такава посока.
Днешната среща на министрите на външните работи е оставила деликатния въпрос на лидерите, въпреки че като тема е била в дневния ред. Наблюдатели предполагат, че вероятността да бъдат наложени евросанкции на Турция е по-голяма. Арабски източници считат, че санкции ще има срещу физически лица и институции в Турция.
През ноември се разбра, че основният опонент на такова решение е Германия. В същото време Ердоган направи няколко телефонни разговори с европейски лидери, които възприемаше като приятели, за да не допуснат неприятното за Турция решение. Той разговаря с освен с Меркел, също така с Джузепе Конти и Бойко Борисов. В последствие се разбра, че е други държави, като Малта например и Унгария са били против.
В подобна обстановка в своето интервю за Анадолската агенция евродепутатът от унгарската партия Йобик Мартош Гьонгаби, който е член на комисията по външна политика отбелязва: „Турция е един от най-важните съюзници на Европейския съюз в геополитиката, търговията и политиката. Кризата с бежанците, която се случи преди няколко години, припомни колко важна е Турция за ЕС и че този проблем не може да бъде решен без нея. Що се отнася до кризите в Близкия Изток и Северна Африка много по-трудно е да се намерят решения без Турция, това е ясно.“ добавя евродепутатът-анализатор на световната политика. Всичко това подсказва какви са настроенията в унгарския политически елит, въпреки че Йобик не е част от управлението в страната и е опозиция на Фидес на Виктор Орбан.
Всичко това става на фона на все по-силното ангажиране на турската външна политика с източните приоритети и отдалечаването й от ЕС и западните й съюзници. Конкретни нови случаи са задълбочаването на партньорството с Русия на Владимир Путин. Развитието на кризата в Нагорни Карабах и събитията около сирийските кюрди през последните дни, подсказват, че Анкара и Москва са две страни, които добре партнират в отделните кризисни райони, „подавайки си топката“ за сметка на Запада.
Споразумението, постигнато между Армения и Азербайджан след 44-дневната война показа, че Русия и Турция успяха да постигнат поставените от тях стратегически задачи. За пръв път от 29 години насам в трите провинции на Карабах – Агдам, Калпакдар и Лачин се издигна азерско знаме. Особено важна е последната провинция, тъй като през нея минава южния коридор, свързващ Нагорни Карабах и Нахичеван, който има 7 км граница с Турция. Русия, която преглътна арменския премиер Никол Пачеян /след като част от неговия екип беше прогонена/, настоя за отварянето на транспортните коридори, но като нейните военни части се превръщат в гарант за свободното им използване. Особено важни са южните коридори, нефтеният и транспортния, които ще заобикалят използваните досега през Иран и Грузия. До този момент сухопътната връзка между Турция и Азербайджан беше 927 км. Сега тя ще стане 650 км. Това е улеснение на азерските енергоресурси бързо да попадат в Турция, а оттам и в Европа. През Каспийско море ще бъде динамизирана връзката с Туркменистан, което ще стимулира износа на туркменски газ за световните пазари. От друга страна, анализатори предвиждат построяването на ж.п. линия Турция-Азербайджан-Централна Азия, а оттам и към Китай. Построяването на пъзела по този начин, заплетен около Нагорни Карабах, устройва едновременно Турция, с директен достъп да Азербайджан и респективно Централна Азия и Русия, която ще филтрира нейните действия, това да става без западно участие. Изключително важно е, че политическият регулатор на кризата се предвижда да стане чрез формула, близка до тази в Астана за Сирия. Илхам Алиев е предложил на постоянно действаща комисия за урегулиране на бъдещите кризи, в която да участват Русия, Турция, Иран, Армения и Азербайджан. По този начин се маргинализира ролята и действието на „Минската група“, създадена през 1993 от ОССЕ, която се ръководи от Русия, Франция и САЩ. Подобен акт е част от френско-турския сблъсък около Карабах. Френският сенат прие резолюция за признаване на република Арцах, която обаче правителството отхвърли.
Друг интересен пример за руско-турско партньорство в Близкия Изток е ситуацията около населения предимно с кюрди град в Сирия, Айн Иса. Преди дни руски офицери са извикали представители на прокюрдските Сирийски демократични сили в руската база в града и са им предложили да предадат селището под контрола на правителството на Башар Асад. Те са дали като образец за организирането на управлението на селището присъствието на сирийски войски в част от града, по модела на Хасаке и Камишли. Там, в центъра на селището, има укрепена военна част, наречена „триъгълник на властта“ ръководена от Дамаск. Освен това руснаците са поискали от кюрдите над официалните институции да се развява сирийският флаг. В противен случай, те са отбелязали, че турската армия, подпомогната от т.нар. „Сирийска национална армия“, ще щурмува селището. През последните няколко дни то беше подложено на спорадичен артилерийски огън. Наблюдатели определят тези събития като част от „огневите споразумения“ между Москва и Анкара. Става въпрос за следното, че бидейки конкуренти за налагане на зони за влияние над определени територии, те не желаят да допуснат други външни фактори. Според кюрдите инициативата е по-скоро на Русия, тъй като претенциите на Турция са за изтеглянето на кюрдите от ивица от 32 км от сирийско-турската граница. Айн Иса отстои на 37 км от границата.
Айн Иса има специално място в географията, политиката и икономиката на кюрдската автономия. Той е един от центровете на административната кюрдска автономия в Северна Сирия. През него минава стратегическата магистрала M4, по която патрулираха съвместни руско-турски конвои. Тя има особено значение, след превземането на Африн от турската армия през март 2018 г, който беше център на най-западния кюрдски анклав в Сирия. В някаква степен Айн Иса зае неговото място. Турция, но и Русия не приемат кюрдската автономия. Първата я възприема за директна заплаха за своята национална сигурност, а втората – като съюзник на САЩ в арабската страна.
Сериозни са изпитанията пред Турция в следващите няколко дни и седмици. Причина е не само срещата на високо равнище в Брюксел, но и бъдещата политика на следващия домакин на Белия дом – Джо Байдън спрямо нея и целия регион. Видими са бомбите със закъснител, заложени от настоящия президент Тръмп към него.
