През 2017 г. срещнах Кабир Алузай, висок мъж с големи ръце и черти на лицето, които ми напомниха за покойния Шон Конъри. Алузай описа как брат му Карим е бил убит при американски удар с безпилотни летателни апарати през 2013 г., докато е бил на път да продава дини в афганистанската провинция Вардак, близо до Кабул.
“Нищо не остана от него. Дори повечето му кости бяха изчезнали”, спомня си Алузай.
Алузай представи някои от селските деца около себе си и добави, че всички те познавали звука на безпилотни самолети “Predator” /”Хищник“ – англ., бел. ред./.
„Те могат да различават безпилотни летателни апарати, хеликоптери и бойни самолети. Те знаят кога да играят навън и кога не. Те са травмирани – всички ние сме “, добави той.
Подобно на много други селски части на Афганистан, родният квартал на Алузай е контролиран от талибаните. Повечето от дроновете обаче не убиват бунтовниците, а цивилни: фермери, търговци, миньори или – най-обезпокоително – деца.
По времето на администрацията на Обама Афганистан се превърна в най-бомбардираната с дронове държава в света. Президентът Барак Обама също така разшири тайните войни в страни, с които Съединените щати официално не бяха във война, като Пакистан, Йемен и Сомалия. В повечето от тези държави безпилотните войни на Обама подхранват предимно екстремизъм, войнственост и антиамерикански настроения.
През 2015 г. ООН съобщи, че дроновете на Обама са избили повече цивилни в Йемен същата година, отколкото “Ал Кайда”. В племенните райони на Пакистан, в непосредствена близост до хлабавата граница с Афганистан, повечето удари с безпилотни летателни апарати не убиват бойци. През 2014 г. базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика установи, че по-малко от 4 процента от всички идентифицирани жертви на безпилотни летателни апарати в Пакистан всъщност са бойци, свързани с “Ал Кайда”. Случаите на много невинни жертви на Обама остават неизвестни.
В неотдавна публикуваните мемоари на Обама „Обещаната земя“ дори читателите, които търсят усърдно, ще бъдат затруднени да намерят споменаване на невинни жертви или чувства на разкаяние. Вместо това бившият президент на САЩ предпочита да защити и избели кампанията си с безпилотните самолети, като единствено описва убитите като „опасни“.
„Те бяха опасни, тези млади мъже, проявяващи жестокост както умишлено, така спонтанно. И все пак, най-малкото, исках по някакъв начин да ги спася – да ги изпратя на училище, да им дам занаят, да ги източа от омразата, която им пълнеше главите. И все пак светът, от който бяха част, и машините, които командвах, по-често ме водеха дотам, че да ги убивам “, пише Обама.
Думите на самооправдание на Обама не отразяват действителността на бойното поле. Водещи правозащитни организации от цял свят редовно критикуваха ефектите от удари с безпилотни летателни апарати и огромните цивилни жертви, причинени от тях. Противно на въображението на Обама и много други политици и военни служители, дроновете не са прецизно оръжие, което убива само произволно дефинирани „лоши момчета“. Всъщност по-голямата част от определените терористи, като лидерите на “Ал Кайда” и талибаните, не бяха убити.
Върховният лидер на талибаните Мула Мохамад Омар, обект на първата атака с безпилотни самолети в историята на САЩ в края на 2001 г., така и не бе убит от никой “Predator” или „Reaper“ /модели бойни дронове – бел. ред./, които са ловували за него. Много години по-късно, през 2013 г., той почина от естествена смърт недалеч от американската военна база в южната част на Афганистан, а останалата част на света разбра чак две години по-късно. Подобна история е и с други фигури като Айман ал-Зауахири от “Ал Кайда” или Джалалудин Хакани от талибаните.
И все пак в мемоарите си Обама игнорира тези факти, като похвали „по-целенасочената, нетрадиционна война“. „За разлика от някои вляво“, както сам пише, той прегръща части от противоречивата доктрина на своя предшественик Джордж Буш за борба с тероризма. В сравнение с ерата на Буш, ударите на безпилотни самолети в Пакистан, Сомалия и Йемен се увеличиха десетократно при Обама, докато неговият „списък за убийване“, който той лично подписа във всеки „вторник на ужаса“, стана известен.
Като бивш член на администрацията на Обама, новоизбраният президент Джо Байдън може да иска да продължи програмата за безпилотни летателни апарати по начин, който не е твърде различен от този на някогашния му шеф. Например в Афганистан Байдън може да продължи с текущите планове за оттегляне от времето на президента Доналд Тръмп, но е трудно да си представим, че тайните сили и “Хищниците” ще спрат да действат и да убиват хора там. Също така е нереалистично да се предположи, че войните в сянка на Америка в Африка, които се увеличиха силно и при Обама, и при Тръмп, ще намалеят.
Байдън обаче трябва да преосмисли опустошителната политика за борба с тероризма на своите предшественици. В очите на много хора по света американската война с безпилотни летателни апарати се превърна в символ на несправедливост, потисничество и безнаказаност, което доведе както до глобална, така и до местна радикализация на мюсюлманското население, живеещо с последствията.
Незаконосъобразните удари с безпилотни летателни апарати също доведоха до съмнение в самото върховенство на закона и идеята за презумпция за невинност – нещо, което не съществуваше за Карим Алузай и всички останали безброй жертви на безпилотни летателни апарати. Върховенството на закона е коронно постижение, с което много западни общества се гордеят, но е подкопано от западните лидери, които застъпват концепцията, че могат /в разрез с него/ да оправдават своите несполуки в чужбина.
За хората на полето, живеещи под заплахата на безпилотните самолети, такива възвишени концепции осигуряват твърде малко утеха. За “Хищниците” те са видими само като цели – и стават невидими за света, след като умрат.
Текст: „Форин полиси“. Заглавие: „Дебати.бг“.
Авторът е писател, журналист на свободна практика и основател на Drone Memorial – виртуален мемориал на цивилните жертви на ударите с дронове.
