Джордж Шулц, титанът на американските академични среди, бизнеса и дипломацията, който мнозина считат за човека, сложил края на Студената война със Съветския съюз, почина на 100-годишна възраст.
Шулц си отиде в събота в дома си в кампуса на Станфордския университет, където беше уважаван сътрудник в института „Хувър”, който съобщи за смъртта му на сайта си.
Той е бил министър на труда и министър на финансите и директор на Службата за управление и бюджет при президента Ричард Никсън, преди да прекара повече от шест години като държавен секретар в администрацията на Роналд Рейгън.
Шулц беше най-дългогодишният държавен секретар след Втората световна война.
След бомбардировките през октомври 1983 г. на казармите в Бейрут, при които загинаха 241 американски войници, Шулц неуморно работи за прекратяване на жестоката гражданска война в Ливан през 80-те години, влагайки дипломатическите си умения за постигане на стабилност в Близкия изток.
Опитът го караше да вярва, че мирът в региона може да бъде осигурен само с уреждане на израелско-палестинския конфликт и той се зае с тази амбициозна, но в крайна сметка неуспешна мисия да привлече страните на масата за преговори.
Въпреки че Шулц не успя да постигне целта си да насочи Организацията за освобождение на Палестина и Израел към мирно споразумение, той оформи пътя на усилията на бъдещите администрации в Близкия изток, като легитимира палестинците като народ с валидни стремежи и право на бъдеще.
Като главен дипломат на страната, Шулц договори първия по рода си договор за намаляване на размера на ядрените арсенали на Съветския съюз въпреки ожесточените възражения на съветския лидер Михаил Горбачов срещу „Стратегическата инициатива за отбрана“ на Рейгън по-известна като „Междузвездни войни“.
Договорът за съкращаване на ядрените оръжия от 1987 г. е исторически опит да се сложи край на ядрената надпревара – цел, която той никога не е изоставял в кариерата си. Бившият държавен секретар Хенри А. Кисинджър, размишлявайки в мемоарите си за „силно аналитичния, спокоен и безкористен Шулц“, му прави изключителен комплимент: „Ако можех да избера един американец, на когото бих поверил съдбата на нацията в момент на криза, това би бил Джордж Шулц“.
Джордж Прат Шулц е роден на 13 декември 1920 г. в Ню Йорк и е израснал в Енгълууд, Ню Джърси. Учи икономика и публични и международни отношения в Принстънския университет, който завършва през 1942 г.
След Принстън Шулц се присъединява към морската пехота и се издига до чин капитан като артилерийски офицер по време на Втората световна война.
Шулц е президент на строителната и инженерингова компания Bechtel Group от 1975-1982 г. и преподава икономика на непълно работно време в Станфордския университет, преди да се присъедини към администрацията на Рейгън през 1982 г., замествайки Александър Хейг, който подава оставка след чести сблъсъци с други членове на администрацията.
След като Рейгън напуска президентския пост, Шулц се връща в Bechtel Group, като става най-дългогодишният държавен секретар след Кордел Хъл в администрацията на президента Франклин Д. Рузвелт.
Той се оттегля от борда на Bechtel през 2006 г. и се връща в Станфорд и института „Хувър”.
През 2000 г. той става поддръжник на президентската кандидатура на Джордж Буш, чийто баща е вицепрезидент, докато Шулц е държавен секретар. Шулц служи като неформален съветник на кампанията му.
Шулц остава пламенен защитник на контрола на оръжията до края на живота си и е виден привърженик на усилията за борба с последиците от изменението на климата, предупреждавайки, че игнорирането на рисковете е самоубийствено
