Голяма част от българите явно вече са преболедували коронавируса. Това показват проучване на „Галъп интернешънъл болкан“. От агенцията изтъкват, че данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на доказани и регистрирани случаи. Както е добре известно обаче много заболели в лека форма не правят тест или правят т.нар. бърз тест в домашни условия и не се регистрират при положителен резултат.
Отделно, много са и случаите на почти безсимтомно преболедуване, когато на човек му е трудно да установи, че е болен. Именно поради тези съображения демоскопията е много полезна, особено при сравнително ниско ниво на тестване в страната.
Какво показва проучването?
16% от българите над 18 години директно декларират, че са прекарали коронавируса – леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани.
Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса.
Тоест, става дума за близо една трета от пълнолетното население у нас. Най-вероятно разпространението на коронавируса сред българите под 18 годишна възраст е пропорционално.
Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което отговаря и на медицинската статистика.
Най-много са боледували по-младите хора като възраст. А по територия очаквано повече от жителите на градовете са преминали през вируса. Най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65 г./ и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас, казват от „Галъп“.
Директната готовност за ваксиниране е също близо една трета. 27% казват, че биха се ваксинирани, а 48% – не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и около 1%, които твърдят, че вече са се ваксинирали.
Кои са тези, които казват, че не биха се ваксинирали?
Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора.
Последното означава, че като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. Също така, данни от проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показват, че по тези показатели България е на средни места в Европа. Близки сме по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далече е от високо отрицание на ваксините.
Конкретната калкулация сочи, че сред онези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксиниране скача до повече от две към едно. А сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране.
Политизиране и във ваксинирането
Любопитна подробност е, че групата на привържениците на властта е по-склонна към ваксинация. Явно сред тях декларативното желание за ваксиниране се чете и като доверие, и като лоялност.
Макар в случая не това да е водещият белег на разделение, той следва да се има предвид, защото сочи потенциална политизация дори и в тази тема. А това би било опасно. Впрочем, изследването регистрира, че – към днешна дата – пандемията у нас вероятно ще се отрази на избирателната активност, но не толкова драстично.
В обобщение от „Галъп“ посочват, че новината е по-скоро добра, тъй като сме близо до изход от кризата, ако бързо ваксинираме желаещите.
Данните са от независимо изследване „лице в лице“, част от редовната програма на агенцията. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.
