2554 от общо са избирателните секции у нас, при които има повишен риск от контролиран и купен вот. Това показва проучване на Антикорупционния фонд, проведено в рамките на проект “Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“. На предстоящите парламентарни избори идната неделя общият брой избирателни секции е около 12 хиляди.
Изследването е проведено на базата на всички парламентарни и местни избори, проведени в периода 2013 – 2019 година. Идентифицирани са рискови секции в цялата страна, като те са представени под формата на интерактивна карта, публикувана на сайта на Антикорупционния фонд.
„С тази карта и с анализа искаме да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по висок риск от купуване на гласове. Ние вярваме, че това допълнително обществено и медийно внимание може значително да окаже възпиращ ефект върху участниците в този порочен процес. Резултатите от анализа вече са предоставени на ръководството на МВР“, каза председателят на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев.
Рисковите секции се определят на базата на четири фактора:
- В случай на нетипично висока избирателна активност спрямо тази в цялата община.
- Друг признак е, когато се регистрира необичайно високи резултати за водещата партия в секцията в сравнения с регистрирания резултат за партията в цялата община.
- Показател могат да бъдат и рязката смяна на избирателните предпочитания в две поредни години – драстичен ръст или спад в интереса към дадена политическа партия.
- Фактор се оказват и резките отклонения на избирателната активност в дадена секция в две поредни години.
Според най-консервативната оценка общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000, или около 5% от подадените гласове.
„Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа, или около 18.7 % от общо подадените гласове“, пишат още от Антикорупционния фонд.
Анализът за местните избори от 2015 г. показва, че в секциите, където е идентифициран риск, са подадени 247 382 гласа, което е 7,5 % от гласувалите на тези избори. На местните избори през 2019 г. е отчетен лек спад, като броят на подадените гласове в рискови секции спада до 186 944, а процентът до 6%.
„Въпреки че влиянието на купения и контролиран вот не трябва да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на усещането на гражданите за опорочаване на изборния процес и съответно намаляване на доверието им към парламента като институция“, казва в доклада автора на изследването доктора по криминалистика Мария Карайотова.
Анализът на Антикорупционния фонд не показва коя от партиите е купувала най-много гласове, а по-скоро предполага, че е възможно всяка една политическа партия да се е възползвала от купения вот в един или друг момент. При окончателният резултат така купеният вот на една партия може да неутрализира купеният вот на друга партия. Това, от своя страна, може да вдигне бариерата за влизане в парламента.
