Георги Ганев за ДЕБАТИ.БГ: Защо „Борисов 3“ не взе заем с отрицателна лихва, а изхарчи резерва?

Г-н Ганев, в момента колко точно са средствата във фискалния резерв и колко са били година по-рано?

Парите със сигурност са по-малко, отколкото преди 1 година. Четоводно горе-долу са 7 и нещо милиарда лева. Но големият въпрос, на който нямаме отговор, е каква е наличността от тези счетоводно водещи се милиарди левове или наличната ликвидност във фиксалния резерв. От различни анализи в публичното пространство се знае какви застопорени пари трябва да има, които не могат да се харчат по усмотрение на правителството. Може да се окаже, че ликвидната наличност е много по-малка, дори може да се окаже,че е никаква. За съжаление, от всичко, което чувам и чета, има опасност да е никаква.

Може да се окаже, че се водят едни милиарди, а ликвидните средства са 0 лева.

Към момента не може да изключим подобна вероятност, което означава, че при възникване на всякакви непредвидени обстоятелства с необходимост за малко повече харчене, държавата ще трябва да си набавя ликвидност, което обикновено става чрез емитиране на заеми. Но когато става в такава спешност, заемите обикновени не са в най-добрите условия.

Кои пари точно седят в този резерв и има ли ясен закон, който определя за какво да се харчат и за какво не могат? Може ли правителството да определя това по своя воля?

Законът за държавния бюджет е структурният закон, който определя публичните финанси в България. Той го регламентира, но разбира се и държавният бюджет има значение – т.е комплекс от закони, които се засягат. За съжаление, това, което няма как да знаем, е как са се осъществявали практиките по време на управлението на последното правителство.

Има подозрения, че нивото на контрол от страна на парламента не е било особено високо и

парламентът рутинно е отстъпвал сериозни суми по текущо усмотрение на правителството.

Това забелязваме в целия бюджет. С огромните резерви, които се оставят, които са с хубава риторика, за да има буфери – това са пари, които се дават безконтролно. Но в парламентарна република парламентът е този, който трябва да държи „дръжките на кесията”, нещо, което в България се е разхлабило в последните години. Затова е много трудно да се каже реално какви неща се водят счетоводно, които парламентът е приемал. Ако той започне да задава въпроси, ще се изясни колко е колко този резерв.

Правилна ли беше политиката на правителството да харчи парите от резерва вместо да изтегли нов заем, при който лихвите са много по-ниски?

В момента при тези ниски лихви наистина е въпрос доколко е целесъобразно да се харчат наличните ликвидни средства вместо държавата да взима назаем. Последният път даже за 5-годишен заем, България успя да получи отрицателна лихва. Тя ще има да връща по-малко, отколкото е взела. Има смисъл да си зададем въпроса, струва ли си да се харчат наличностите в държавата, при положение, че тя толкова евтино в този момент може да взема назаем. Въпросът е, че тя не може да взема заем безкрайно дълго време толкова евтино. Всичко това трябва да се премисли с консултации с тях да се направи възможно най-добър профил с оглед на очакваните харчове на евентуални емисии дълг.

Тези харчове са много трудни да се предвидят, защото ситуацията с вируса е непредвидима.

При едно консервативно планиране трябва да се види кога е най-добре да се емитира дълг, който е с добра цена и да не се бърка в ликвидната наличност.

Имате ли яснота за какво са били похарчени тези пари и дали очаквате новото правителство да ги върне под някаква форма?

От една страна трябва да се види при какви условия може да се взима дълг и да се попълнят липсите. Другият голям въпрос е с бюджетните приходи. Стана ясно, че

през първото тримесечие бюджетът е на дефицит с около половин милиард.

Ето един милиард къде е трябвало да бъде похарчен. Въпреки че има емитиран и дълг, най-вероятно едва ли е за сметка на ликвидните наличности отпреди това. Трябва и много внимателно да се прецени какво ще става с приходи срещу разходи в следващите месеци. Април и май са най-силните откъм приходи. Въпросът е да се види дали нормалното развитие на бюджета би осигурило известно пространство за попълване на ликвидните наличности или има нужда да се емитира дълг. Средносрочно трябва да се разчитана самия бюджетен бюджет, който в момента е балансиран. Сега сме в кризисните моменти, но ако скоро дойдат положителните тенденции в бизнес цикъла да се генерират печалби.

Възможно ли и така наречените млади малки партии да съставят правителство с подкрепата на Слави Трифонов и БСП или БСП и ДПС или по-скоро вървим към нови избори?

И двете опции са възможни. В този момент нищо не би могло да бъде изключвано като опция. Подкрепа откъм ДПС и БСП и може би 10-20 души от ГЕРБ, каквато оферта има от страна на Борисов, е възможна. Ако това се случи, то подкрепата към малките партии трябва да е безусловна. Без пазарлъци и без преговори. Така наречените малки партии на протеста имат нужда от безусловна подкрепа. Защото

партиите на протеста получиха безусловна подкрепа от суверена.

Кое е по-важно – да се изпълни желанието ви за съдебна реформа или да се острани Борисов от власт?

Те и двете са важни. Обаче съдебната реформа, като дойде време да се гласува, ДПС ще е силно против. Ще се лобира, ще се натиска, даже, ако трябва и главният прокурор ще се активизира и няма да се гласува промяна, както стана през 2015 г. Моделът работи, но е порочен, въпреки че работи. Монтажът на новото нещо в правосъдната реформа, електронното управление, намаляване на царството на изпълнителните агенции и въвеждането им във функция да служат на народа, ремонт и монтаж и на изборното законодателство в посока да могат повече хора да гласуват, всички тези монтажи са важни.

Но правосъдната реформа и монажът на новото в нея е изключително сложен.

Но ДПС казаха, че ще подкрепят младите партии?

Те ще гласуват за правителство, без да поставят условия, няма да имат министри, но след като трябва да се гласуват неща в пленарна зала, те нямат ангажимент да подкрепят промени, които не им харесват. Но първо ще трябва да се търси вариант да се формира правителство с 121 гласа, след като то стъпи в длъжност, тогава вече започва работата по монтажа. Демонтирането е по-сложно, ще се правят ревизии, като например ревизия за скандала с летището от последните дни.

Ако се сформира такова правителство и то има хоризонт пред себе си, който хоризонт според мен е най-много до президентските избори, и в това няма нищо лошо, тогава вече ще работим по промени в законите. Но ако се стигне до такова правителство, то то ще има ангажимент да състави бюджет. За мен това е много определящо политическата воля на едно правителство. Как ще ще се структурират нещата по сформирането на един бюджет е най-показателно за всяко едно правителство.