Не е само България: Литва и Латвия също страдат от масовото изтичане на родна работна ръка. Другояче стоят нещата в третата балтийска република – Естония: там пристигащите са повече от заминаващите. Ето причините:
Експертите предупреждават, ча ако Литва и Латвия не успеят да се справят с изтичането на работна ръка, във Вилнюс и Рига ще настъпят социално-икономически сътресения. Другояче изглеждат нещата в другата балтийска република – Естония: там хората, които пристигат в страната, са повече от тези, които я напускат. На какво се дължи това?
Рекордьорът
Литва държи рекорда сред трите балтийски републики по отношение на трудовата емиграция. Само през 2005, годината след присъединяването към ЕС, страната са напуснали почти 58 000 души. Тази тенденция се е запазила и до днес. По думите на Бируте Столите от естонската Статистическа служба, през 2010 година са емигрирали 83 000 литовци, през 2013 година – 39 000, а през 2016 – 50 000. От 2005 година насам страната са напуснали общо половин милион души, като някои от тях са се завърнали след кратък гурбет в чужбина.
Ръководителят на литовския Институт за география и демография Донатас Бурнейка обяснява рекордните показатели с обстоятелството, че средната месечна заплата в Литва от 823 евро е значително по-ниска в сравнение с повечето страни от ЕС. Освен тово много литовци живеят в селските региони, където трудно намират работа. „Ако не успеем да върнем част от заминалите за Европа, след 5-10 години ще възникне сериозен недостиг на работна ръка, жизненият стандарт ще се понижи и ще възникнат проблеми с изплащането на пенсиите“, казва Бурнейка. Това мнение застъпва и литовската депутатка Аушра Малдейкене. Според нея, ако в близко време нищо не се промени, след 10-15 години страната ще бъде разтърсена от сериозни социално-икономически сътресения, а пенсионерите и дори немалка част от трудещите се ще се окажат на прага на бедността.
А Латвия?
Статистическите данни от Латвия показват, че през последните 10 години страната са напуснали между 250 000 и 300 000 души. И тук основната причина за емиграцията е огромната разлика в доходите в сравнение с Германия, Великобритания и скандинавските страни например, казва Илмарс Межс, който ръководи латвийското бюро на Международната организация за миграцията. По неговите думи, средната заплата в Латвия възлиза на 900 евро.
След присъединяването на Латвия към ЕС 15 000 нейни граждани са заминали на работа в други европейски страни. През 2010 година броят на емигрантите е достигнал 36 000, а през 2015 – 20 000 души. Илмарс Межс предполага, че при благоприятно развитие на икономиката почти половината от икономическите мигранти ще се завърнат обратно в Латвия. Но ако това не се случи, само след 5-6 години в Латвия ще има остър недостиг на работна ръка, а делът на възрастните хора ще се увеличи значително. В такъв случай страната има само един полезен ход – да привлича мигранти от други страни, посочва Межс.
Как го постига Естония?
За разлика от Литва и Латвия, Естония вече привлича мигрантите – в страната пристигат повече хора, отколкото емигрират. Според официалните данни, през 2005 година 4 610 естонски граждани са напуснали родината си. През 2010 броят им достига 6 740, а през 2016 – 13 792, като в същата тази година страната е приела близо 15 000 имигранти.
Леонид Карабешкин от Европейската академия в Талин твърди, че привлекателността на Естония се дължи на значително по-високите доходи в сравнение с Литва и Латвия (средната заплата в Естония е 1 182 евро), както и на либерализацията на миграционното законодателство. 60 процента от пристигналите миналата година в Естония са украински граждани, на второ място по численост са руснаците.
„В близките години пазарът на труда в Естония ще се определя от малочисленото поколение на родените през 1990-те години. В този смисъл можем да прогнозираме, че безработицата ще остане ниска, заплатите ще се покачват, а работодателите ще настояват за допълнителна либерализация на миграционните правила“, казва Леонид Карабешкин. А политологът Рейн Таагепер предупреждава: „Засега сме по-добре от другите балтийски страни, но е безспорно, че ни трябва демографски прираст. В противен случай рано или късно ще имаме нужда от имигранти, от много имигранти“.
