Димитър Бербатов е влюбен и не иска сърцето му да бъде разбито. Българинът, който блестеше в Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм, не е готов да прекрати кариерата си.
„Трудно е да го направиш”, каза Бербатов пред „Таймс”. „Представи си да си бил влюбен в някого цели 16 години и накрая вече да не си. Не става така.”
Той допълни, че е реалист и не е глупак. След като напусна гръцкия ПАОК през юни, вече е свободен агент. Наясно е, че не е по вкуса на всеки треньор и че 36-те му години са срещу него. Въпреки това, двама футболисти го вдъхновяват – Гарет Бейл, който също е на 36 и Златан Ибрахимович (само 8 месеца по-малък от Бербатов).
„Не мисля, че някой казва, че Ибрахимович е твърде стар, защото той играч на най-високо ниво. Според мен, той може да играе поне още 2 години, дори и повече”, каза българинът. „Златан има класа и разбира играта. Знае кога да се напъне и кога да не губи енергия. И винаги в точния момент бележи гол.”
„Златан има „футболна интелигентност”. Разбра се и Гарет Бейл. Обичам да гледам по-възрастните играчи, да наблюдавам как те играят. Възхищавам се и на двамата, защото на тази възраст е много трудно да се поддържа добро ниво, а те заслужават много адмирации.”
Бербатов, който има снимка с Уейн Рууни в базата на Юнайтед – Карингтън, ще бъде в мислите на феновете на клуба тази неделя, когато „червените дяволи” ще излязат срещу Ливърпул, в мач от Премиер Лига.
През 2010г, Юнайтед победи „горчивият си съперник” с 3:2 на Олд Трафорд благодарение на блестящата игра на Бербатов и неговият хеттрик.
Той може и да е широко скроен за новия си отбор, но със сигурност знае кой не го иска.
„Имаш право”, каза той, на предположението на репортера от „Таймс”, че няма как да се впише в стила на Юрген Клоп. „Аз обаче така или иначе играх за Манчестър Юнайтед, затова не бих преминал в Ливърпул.”
Истината е, че Бербатов никога не се е славил с неизчерпаема енергия. Дори на младини, когато другите тичаха, той се разхождаше. Най-доброто му качество обаче е да контролира играта и да отбелязва изключителни голове.
„Не всички харесват начина, по който играя. Имам си собствен стил. По това си приличаме със Златан Ибрахимович”, каза българският футболист.
Като дете Димитър Бербатов спял с тениска на Нюкасъл.
„Алън Шиърър бе моят герой, дори се радвах като него след попаденията. Като малък му подражавах.”
Дали обаче би приел предложение от Рафаел Бенитес да заиграе за „свраките”, които са в Чемпиъншип?
„Всичко е възможно”, лаконично каза българинът. „Само и само да помириша тревата, особено в Англия.”
„Имам своите възходи и падения, както всеки играч, но за да съм честен ще кажа, че винаги, когато играя, съм щастлив. Дори и да не съм го показвал. Просто обожавам професията си”, каза футболистът.
„Губиш, не отбелязваш, пропускаш дузпа, нараняваш се, но оставаш с отбора. Те се шегуват с теб, но все още си част от всичко това, затова трябва да се радваш. Футболистите умират два пъти – когато спрат да играя и след това.”
След като напуска Тотнъм през 2008г., мениджърът си помисли, че е настъпил краят на отбора. Тогава Бербатов се присъединява към Манчестър Юнайтед. Треньорът на Тотнъм Хуанде Рамос му казал: „Берба, когато си отидеш, ще си отиде и хубавият футбол.”
Дали Рамос е имал предвид, че Тотнъм ще трябва да се бори, за да играе хубав футбол без българина?
„Нещо такова”, каза Бербатов. „По-скоро имаше предвид, че футболът, който той харесва, си отива”, обясни играчът.
„Не можах да повярвам да думите му. Беше ми толкова неудобно и не знаех какво да кажа. Просто отговорих: „Мерси, шефе”. Беше забавно, никой не го видя обаче. За мен това бе огромен комплимент. Това исках да постигна в моята кариера – просто да играя красив футбол.”
Нека предположим, че някъде има мениджър, който не е виждал как играе Димитър Бербатов, но има нужда от класен нападател. Как ще се самоопредели българинът?
„Аз съм интелигентен играч. Трябва да разчетеш играта, да предвидиш действията на другия отбор, на твоите съотборници, дори на топката. Дори да си по-бавен от противниците си, ако си достатъчно умен, ще разчетеш играта и ще си там преди опонента си. Винаги съм се стремял да бъда класен играч”, каза българинът.
Дали обаче в противния случай няма да има повече време да мисли за следващото си действие?
„И двете неща са верни. Някой път не трябва да мислиш, просто действаш. Друг път не. Зависи от ситуацията. Брилянтните моменти, особено моите, са когато не съм мислил, а съм действал. Мислиш за това, но със скоростта на светлината. Например вторият гол срещу Ливърпул (със задна ножица Бербатов бележи вторият от трите си гола – бел. ред.). Никога не съм си го представял дори. Просто видях топката да идва към мен. Всичко се случи много бързо.”
„По-често обаче се опитвам да забавя времето и да помисля. Докато топката лети към мен, изчислявам какво трябва да се случи и как да я спра. Тя обаче идва по-високо и не я спирам правилно, трябва да поправя това. Затова и аз я играя високо, правя задна ножица и се моля да влезе в мрежата.”
Следващият отбор на българина все още не е ясен.
