Ръководство, служители, ветерани и привърженици на Левски поднесоха венци и цветя по случай 50-та годишнина от трагичната гибел на легендарните футболисти на „сините“ и националния отбор Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Поклонението се състоя на Централните софийски гробища. Двете големи звезди на българския футбол загинаха на 30 юни 1971 година в автомобилна катастрофа в прохода Витиня.
От ръководството на клуба на панихидата присъстваха членът на Надзорния съвет Тити Папазов и наставникът на първия тим Живко Миланов. Папазов разкри, че по-рано сутринта гробищата е посетил и собственикът на клуба Наско Сираков. „Всяка година тези хора са по този начин почитани, защото са явно наистина са били незабравими и неповторими. Тук е мястото, където трябва да бъдем смирени. Може би Левски след кошмара преди 50 години, сега 50 години по-късно, не могат да се правят паралели, когато става въпрос за човешки живот, изживява своите много тежки дни и моменти. Георги Аспарухов е според мен пътеводната звезда, която може да накара хората да бъдат смирени и единени“, сподели Папазов.
БГНЕС припомня, че днес се навършват 50 години от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, които на този ден през 1971 г. загиват трагично. Легендарните футболисти на Левски и националния отбор загиват на 30 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа край Витиня. На път за Враца, на прохода Витиня, бежовото „Алфа Ромео“ на Гунди се блъска в камион, запалва се и двамата с Котков умират на място.
Днес, 50 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма. Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден-днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност. За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те обаче бяха всенародни любимци, защото притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкова обичани.
