Ангела Меркел черпи Джордж Буш с печен глиган, открива сродна душа в Барак Обама и обяснява основите на международното право на Доналд Тръмп.
В четвъртък германският канцлер ще пристигне в Белия дом, за да се опита да закрепи отношенията си с Джо Байдън, нейния четвърти – и предвид предстоящото й оттегляне от политиката, последен – президент на САЩ.
За 16-годишния си мандат Меркел надживя безброй чуждестранни колеги, включително трима американски президенти. Тя преведе Германия през три години от втория мандат на Буш, през всичките осем години от президентството на Обама и през бурните четири години от мандата на Тръмп.
С някои от миналите обитатели на Белия дом Меркел имаше сърдечно, конструктивно и дори топло отношение; с други отношенията бяха направо трудни. Докато тя лети до Вашингтон, за да се срещне с Байдън, ето поглед назад към това, как се е разбирала с президентите на САЩ преди него.
Буш: Топлота след Шрьодер
Когато Меркел пое поста канцлер през 2005 г., отношенията между Белия дом и Федералната република бяха в ниска точка. През 2003 и 2004 г. Буш се сблъска с предшественика на Меркел, социалдемократа Герхард Шрьодер, заради нахлуването в Ирак и участието на Германия (или липсата му) в тази война. Нещата се бяха влошили толкова много, че тогавашният държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че между двете правителства има „отровена атмосфера“.
Тогава Меркел представи възможността за ново начало с Буш – нещо, което той прие с удоволствие. След първата среща на двойката в Белия дом през 2006 г., Буш се възхищаваше от германския си колега, казвайки, че тя „наистина е освежаваща за работа“ и че той е „развълнуван“ да си сътрудничи с нея. „Сега имаме шанс да обърнем нова глава в нашите отношения“, каза тогава Буш.
Отразявайки отворения стил на Буш, Меркел имаше топла и лесна комуникация с американския си колега. Буш посети родната провинция на Меркел Мекленбург-Предна Померания през 2006 г., където двойката вечеря на печена дива свиня и обиколи парламентарния район на Меркел.
Тя върна услугата през 2007 г., летейки до Крофорд, Тексас за посещение и неформални разговори в ранчото на семейство Буш. „Той е приятелски настроен и отворен и тя реагира на това“, каза Джеймс Д. Бинденагел, който беше посланик на САЩ в Германия. „Те имаха наистина приятелски отношения … той е човекът, с когото бихте искали да отидете да пиете бира и всъщност тя го направи.“
Може би най-неудобният момент от връзката им настъпи на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург през 2006 г., когато Буш стана прекалено приятелски настроен. Той застана зад Меркел и й нанесе бърз потърк в рамото, на което тя реагира с видим дискомфорт. Инцидентът, който по това време стана заглавие, изглежда не попречи на връзката им напред.
Обама: Тясно, разцъфтяващо партньорство
В последните месеци от президентството на Обама, когато Белият дом и световната сцена се развихриха от изборите на Тръмп, едно от последните чуждестранни пътувания, които Обама предприе, беше да види Меркел в Берлин. По време на това пътуване, през ноември 2016 г., Обама нарече Меркел „изключителен партньор“ и похвали нейната „почтеност, нейната правдивост, замисленост“, като каза, че ако е немски избирател, със сигурност ще избере гласува за нея за друг мандат.
Това беше кулминацията на бавно, но стабилно задълбочаване на отношенията между Обама и Меркел. До напускането на поста през 2017 г. двамата политици изградиха отношения, пълни с добра воля и взаимно разбирателство. „Между Обама и Меркел наистина се разви лична връзка“, каза Чарлз Купчан, който беше експерт по европейските въпроси на Обама в Съвета за национална сигурност. „Можеш да го видиш. Можеше да го усетиш. Имаше истинско приятелство.“
Те не започнаха толкова близо. Минаха години, докато отношенията на двамата лидери се превърнат в партньорството и привързаността, които имат и днес. Това отчасти се дължи на различните политически стилове на двамата лидери: Обама дойде на поста след кампания, изпълнена с широка реторика и възвишени речи, докато Меркел винаги е била занижена и фактическа. (Всъщност, когато тогавашният кандидат Обама искаше да изнесе предизборна реч пред емблематичната Бранденбургска врата на Берлин през лятото на 2008 г., Меркел каза, че смята плана за малко „странен“. Вместо това той говори по пътя на колоната на победата в парка Тиргартен в Берлин .)
Нещата се усложниха допълнително през 2013 г., когато се появи новината, че Американската агенция за национална сигурност (NSA) е подслушвала мобилния телефон на Меркел. Канцлерът беше разгневен, изразявайки недоволството си директно пред Обама. Инцидентът, част от по-широк скандал относно обхвата на наблюдението на НСА, предизвика сериозно напрежение в отношенията между САЩ и Германия. Но връзката се разви в последните години от управлението на Обама.
Истинският преломен момент за Обама и Меркел настъпи през 2014 г. „След свалянето на полет MH17 над Украйна, изглежда Германия и САЩ най-накрая бяха на една и съща страница, що се отнася до стратегията им към Русия и двамата можеха да работят повече конструктивно и тясно заедно. Тази тясна връзка се стичаше до всяко ниво на управление“, каза Чарлз Купчан
В последните години на президентството на Обама Купчан си спомни, че е бил в контакт с германските си колеги почти всеки ден. И въпреки че Обама и Меркел със сигурност имат различни политически стилове, са започнали да откриват, че имат повече общи неща, отколкото са предполагали. „Те са доста сходни в много отношения“, каза той. „И двамата са церебрални политици. Те вярват в съвещателната демокрация. Те са склонни към риск. Те са идеологически центристи. И така, имаше много неща, които да ги съберат.“
Тръмп: Обрат на 180 градуса
Когато Меркел посети Тръмп в Белия дом само няколко месеца след като встъпи в длъжност, през март 2017 г. двойката седна на столове в Овалния кабинет за снимка. Докато фотографите ги помолиха да си стиснат ръцете, Меркел се обърна към Тръмп и попита: „Искате ли да се ръкувате?“ Тръмп пренебрегна искането, направи гримаса и каза на камерите: „Благодаря, благодаря.“
Ръкостискането, което не се случи бе подходяща метафора за отношенията на двамата политици през четирите години, които последваха. Поредица от неправилни комуникации, основни разногласия и липса на лична топлина.
„180-градусовият обрат от личност като президента Обама до Доналд Тръмп … беше предизвикателство за всички, включително и за канцлера“, каза Петер Бейер, политик от християндемократите на Меркел, който служи като трансатлантически координатор на германското външно министерство. Коментарите на Тръмп за Меркел по време на кампанията му през 2016 г. не настроиха двойката за близки отношения. Говорейки за решението на Меркел да допусне повече от един милион бежанци в Германия, Тръмп каза, че „трябва да се срамува от себе си“. И когато разбра, че Меркел е обявена за личност на годината на списание Time, Тръмп написа в Twitter, „те избраха човек, който съсипва Германия“.
След избора на Тръмп Меркел му поднесе своите поздравления – и забулено послание за неговата политика. В изявление тя изброява „общите ценности“, споделяни от САЩ и Германия, включително демокрацията, свободата и върховенството на закона. „Именно на тези ценности искам да предложа тясно сътрудничество“, каза тя.
В ранните разговори с Тръмп изглежда, че Меркел се е опитала да изгради конструктивни отношения, дори според съобщенията му е обяснила Женевската конвенция по време на телефонно обаждане през първите си седмици на поста. Когато дойде във Вашингтон същата пролет, тя се опита да намери общ език. „Опита с очарователна офанзива … и не успя да го промени, да промени характера му и да повлияе положително на начина, по който той общува с нас“, каза Бейер за първото посещение на Меркел в Белия дом.
„Беше сложно и с времето никога не се подобряваше.“ Връзката не беше точно подпомогната от пратеника на Тръмп в Берлин Ричард Гренел, който излезе на сцената през пролетта на 2018 г. с поредица нагли искания. Тръмп също продължи да вълнува лично Меркел, като пише в Twitter за нивата на престъпност в Германия и нейната политика за бежанците. Това, заедно с промяна в търговската политика и неговата реторика към Европейския съюз и НАТО, нанесоха щети на отношенията между САЩ и Германия, които все още се ремонтират днес.
Смяната на политиката и личността от Тръмп към Байдън е част от причината, поради която служителите от двете страни на Атлантическия океан предполагат, че нещата ще вървят много по-лесно с настоящия президент, отколкото с последния. „Личната връзка не може да бъде преувеличена“, каза Купчан. „И мисля, че това е добра новина от гледна точка на президентството на Байдън, защото Байдън вярва в личните отношения … той вярва, че дипломацията е свързана с изграждането на лични взаимоотношения и инвестира време и енергия за установяване на връзка с ключови чуждестранни партньори.“
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
