Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Какво каза Урсула фон дер Лайен на македонците по време на скорошното й посещение в Скопие – част от обиколката й на Балканите?
Урсула фон дер Лайен беше уклончива. Тя каза неща, които тук ги слушаме почти 20 години – че Европейският съюз иска разширение, че не е забравил Западните Балкани и че внимателно следи ситуацията в региона. За Македония и Албания, по-конкретно, че трябва да се чувстваме част от европейското семейство. Но за разлика от друг път, този път никой не повярва на изявите на Урсула фон дер Лайен. Даже македонската преса не беше благосклонна. Имаме анализи, че е най-слабият европейски бюрократ. Имаше теза, че силната позиция е изгубена, заради изгубените избори в Германия и оттеглянето на Ангела Меркел. Това означава, че тя остава без своята най-силна поддръжка. Става ясно, че ЕК и нейният председател не могат да решат проблемите не само на Македония, но и проблемите на Западните Балкани.
След нея дойде и еврокомисарят по разширяването, който не обели нито една дума за разширяването. Напротив, заговори за организация за финансово-инвестиционно развитие и подкрепа. Цялата тази ситуации около присъединяването на Западните Балкани e като евтин турски сериал, пълен с плачевни нотки, с безумно насилие, с психологически тормоз. Това личи в тази трагедия от минали столетия, която се отнася до настоящето. Но и ние искаме тук да научим лекциите. Вече официално никой не говори какво трябва да се направи за върховенството на закона, за правото, за финансовата стабилност, за демокрацията в медиите и в политиката, за отношението към съседните държави.
Говори се само, че сме били неправилно отстранени от процеса на присъединяване и че ни се продават илюзии, че един ден ще бъдем приети. Това е една част от плачевните коментари.
Втората част е очевидната омраза на македонските медии към България и частично към Румъния. Например, че тези държави не са заслужавали да влязат в ЕС, че са направили разкола в ЕС по отношение на политиката на разширяване. Че след влизането на България и Румъния в ЕС, Европа е разбрала проблемите, които би имала и затова е спряла процеса.
От Европа идват различни сигнали, че северно-европейските страни не са ентусиазирани относно приемането на Албания и Македония в ЕС. Най-малкото, защото се притеснявaт от привнасянето на балкански проблеми. Това има ли отзвук в македонските медии?
Македонското правителство и македонските медии нямат куража да нападнат Дания, Норвегия, Холандия като нацистки и фашистки държави, които целят разделение. Говорят, че вероятно и там има определени резерви към присъединяването на Македония и Албания в ЕС. Но за всичко това са виновни България и Румъния, които първи посочиха, че в ЕС се влиза с балкански манталитет и Европа иска да се защити от вече получения опит. С една дума – България е виновна за всички нещастия на Македония. Никой не говори, че Италия също е против приемането на Македония, но не и Албания. Френската политика също винаги е била против Македония и Албания, даже и срещу България за влизането в ЕС. Целта на французите е, в ЕС да влизат сърбите, които след това ще дирижират Балканите и след това ще бъдат мост за паралелното и секретното договаряне между Франция и Русия. Сърбия ще бъде истинският троянски кон в ЕС за разлика от България.
Прави впечатление, че последният месец тонът на Македония към България става все по-агресивен – както в политиката, така и в медиите, особено след приемането на „червените линии“ от вашия парламент. На какво се дължи тази враждебност?
Македония няма да отстъпи от приетите „червени линии”. Те са противоположен негативен акт на позициите на българския парламент по отношение на приема на Македония в ЕС и условията, които Македония трябва да изпълни към България. Вече от много дълго време в Македония се вижда засилена проруска кампания. Тя се реализира чрез медии, чрез дипломати, образование, паметници. По-голяма част от македонците искат да се идентифицират с борбата срещу фашизма. Но ако гледаме обективно, повечето македонци са били на страната на фашизма в рамките на другите армии. В момента сред тях няма нито един работник – всички са на високи постове в администрацията и в политиката, в разузнаването има техни деца и внуци. Сърбия е лостът, който придвижва руските интереси.
Обичайно в България журналистите и политиците смятат, че България има интерес от приемането на Северна Македония в ЕС? Според вас, има ли България интерес или, ако страната влезе в ЕС, това ще стане повод за непрекъснато противопоставяне в рамките на Съюза, където много по-лесно биха могли да бъдат увредени националните интереси на България?
Трябва да уточним за какво влизане се говори. Ако Македония е демократична държава, има правов ред и няма корупция, тогава тя е желан член на ЕС. Но днешна Македония не иска да направи никакви усилия, за да се подобри пред собствените си граждани. Единствената позиция е да продава национализъм и шовинизъм. Тази Македония не е желана в ЕС. Тя ще бъде истинският троянски кон. Не само, че ще провежда руските интереси. Такива „троянски коне” ги има навсякъде – те искат за пари да продават националните и европейските интереси.
Македония, такава, каквато е днес, заедно със Сърбия, такава каквато е днес, е антиевропейска, антибългарска и проруска. Ще се внесе национализъм в Европейския съюз. Ще влезе разделението кой е бил нацист, кой е бил фашист, кой е виновен за религиозните конфликти. Тези проблеми ще влязат с Македония и Сърбия. На този фон България е демократична, гледаща към бъдещето.
Тези дни пътувах до с. Клепач, Прилепско във връзка със скандала с подмяната на имената на паметници. Искам да кажа, че за първи път в историята, за такава подмяна на имената каквато се случи, реакцията на Министерството на външните работи е много правилна. Всеки, който е тук, се гордее с нея. България разбра, че трябва да се бори за своите интереси и за всеки един човек.
