На среща на върха, която беше демонстрация на двуличие и двойни приказки, на мечти и униние и на разминаването между истинските намерения и суровата реалност, лидерите на ЕС обявиха подкрепата си за шест държави от Западните Балкани да се присъединят към техния клуб, като същевременно признаха, че за влизане процесът е ефективно спрян.
Очакванията за срещата на върха в сряда, която е централен елемент от председателството на Словения в Съвета на ЕС, бяха толкова ниски, че всички лидери на ЕС и официалните лица от Западните Балкани се почувстваха относително оптимистично, въпреки че почти не постигнаха напредък. В същото време бяхме свидетели на многобройни медийни съобщения, цитиращи как Брюксел не изпълнява обещанията си.
В знак на това колко мъчителна е станала политиката за присъединяване на нови страни членки към ЕС, организаторите на срещата отпразнуваха факта, че окончателната декларация на лидерите включваше само едно споменаване на думата „разширяване“, заради която противниците на увеличаването на размера на ЕС се противопоставяха жестоко, да не се споменава в текста.
И като допълнително доказателство за дълбоко напрегнатата ситуация, началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания, които вече получиха зелена светлина от Брюксел, се блокира предимно от България, страна, която беше домакин на срещата на върха на Западните Балкани през 2018 г. и която претендира за заслугата за поставянето на акцента върху разширяването.
Правителството в София блокира членството на Северна Македония, заради спорове относно историята и езика, които настоява, че първо трябва да бъдат разрешени. А в резултат на това пречи и на Албания, тъй като ЕС ефективно свързва офертите на двете страни.
Цялата ситуация сякаш беше обобщена във видеоклип, на който се вижда как албанският премиер Еди Рама и холандският премиер Марк Рюте разговарят приятелски, докато пристигат за срещата под проливен дъжд. След това те настояват другият да влезе пръв – аргумент за етикета, който кара мъжете да вървят назад по червения килим, като всеки се опита да избута другия напред.
На заключителна пресконференция председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че ръцете на ЕС са широко отворени за Западните Балкани. „Посланието на Комисията е много ясно“, каза тя. „На първо място, Западните Балкани са част от същата Европа като Европейския съюз. Споделяме една и съща история. Ние споделяме едни и същи интереси, същите ценности и дълбоко съм убедена – същата съдба. И Европейският съюз не е пълен без Западните Балкани. Така че моята Комисия ще продължи да прави всичко възможно, за да ускори процеса на разширяване и интеграцията на региона в ЕС. Искаме Западните Балкани в Европейския съюз. Няма съмнение, че нашата цел е разширяването.“
Но мигове по-късно на същата пресконференция фон дер Лайен призна, че макар всички балкански държави да са предприели реформи, за да отговорят на изискванията за членство в ЕС, ЕС не може да сложи край на сделката.
„Междувременно Европейският съюз също трябва да постигне резултати“, каза тя. „И по-специално, липсата на решение за започване на преговорите със Северна Македония и Албания застрашава нашата позиция и нашите лостове в региона.“
„Ако погледнете нашата декларация, това е много ясно изявление, че нашият ангажимент за разширяване е в първия параграф. Това показва нашата готовност да продължим напред “, каза още тя.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по подобен начин цитира значението на Западните Балкани за ЕС.
„Днешната декларация е съществена, плътна, и излага много осезаеми конкретни проблеми около нашите взаимоотношения. Тя е потвърдена от всички лидери “, каза Мишел. Но допълни: „Не е тайна, че дискусията сред 27 -те членки за способността ни да приемаме нови членове продължава. По този въпрос е ясно, че все още трябва да постигнем известен напредък.“
Учтиво нетърпеливи
Лидерите на ЕС подчертаха усилията си да предоставят икономическа помощ на страните от Западните Балкани, като се има предвид, че преговорите за присъединяване със Сърбия и Черна гора се развиват с бързи темпове, тези с Албания и Северна Македония тепърва започват, а Босна и Херцеговина и Косово дори не получиха зелена светлина за преговори.
Част от помощта включва да се намалят таксите за роуминг на мобилни телефони, да се подобрят транспортната свързаност по железопътен и воден път, да подобрят пазарната интеграция, да доставят допълнителни ваксини срещу коронавирус и да предложат инвестиционна програма по „зелена програма“, подкрепена с 9 милиарда евро безвъзмездни средства през следващите седем години.
Лидерите и официалните лица от Западните Балкани бяха положително настроени предвид ниските очаквания от срещата. Те се опитаха да поставят оптимистична нотка върху цялостното състояние на отношенията с ЕС, като заявиха, че декларацията на лидерите е по-силна от тази на предишните две срещи в Хърватия и България.
„Мисля, че е добре, че успяха да потвърдят ангажимента си към процеса на разширяване – тези думи не бяха използвани в Загреб, тези думи не бяха използвани в София“, каза високопоставен представител на Западните Балкани.
Зоран Заев, премиер на Северна Македония, която добави „Северна“ към името си през 2018 г., за да прекрати спора с Гърция и да подаде молба за членство в ЕС, използва срещата на върха като шанс да уязви България. А президентът на България Румен Радев за забавяне началото на разговорите.
„Днес“, каза Заев в изявление, „имахме още едно силно потвърждение, че само една държава-членка на ЕС се противопоставя на нашата интеграция и започване на преговори за членство с Европейския съюз“. Той нарече българската опозиция „обида за македонските граждани“ и добави, че „македонският народ, въпреки че е приятелски настроен, не може да оправдае блокажите“.
Отделно, след среща в кулоарите с Радев, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, правителството на Заев заяви в изявление, че: „По време на разговорите беше изразена взаимна готовност и интерес от страна на Северна Македония и България за продължаване на диалога между двете държави с намерението да се стигне до решение “.
На срещата на върха косовският премиер Албин Курти изнесе реч, в която каза: „Приветстваме днешната декларация с няколко резерви“. При пристигането си Курти бе казал: „В отношенията ни с ЕС сме критични, но без да бъдем огорчени и без да се страхуваме.“
В случая с Косово някои от неговите резерви са свързани с продължаващия граничен конфликт със Сърбия.
На заключителната пресконференция Шарл Мишел се върна към въпроса за военните възможности на ЕС, който лидерите обсъдиха на вечеря във вторник вечерта, и каза, че основният извод в съзнанието му е, че изграждането на независими отбранителни способности на Европа вече няма да се разглежда като потенциално подкопаващо НАТО или заплаха за партньорствата със САЩ.
„Това не е въпрос за нас, нито за НАТО, нито за европейската отбрана“, каза Мишел. „Искаме силен Европейски съюз, включително по въпросите на отбраната. Силен Европейски съюз в отбраната сам по себе си е начин за укрепване на нашите съюзи“.
Италианският премиер Марио Драги подчерта, че за да постигне напредък в отбраната на ЕС, му е необходима по-сплотена и единна външна политика.
„Човек чува много за стратегическата автономия в отбраната, но ако няма обща външна политика, е много трудно да се мисли за обща защита“, каза Драги.
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
