Изследване на НСИ сочи, че песимизмът в оценките и очакванията на потребителите е нарастнал. Общият показател на доверие на потребителите намалява с 10.8 пункта спрямо равнището си от преди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в селата, така и в градовете. Българите предпочитат да инвестират в малки жилища.
Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-песимистични спрямо предходното наблюдение.
По-негативни в сравнение с три месеца по-рано са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства.
Настоящата икономическа ситуация в страната се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване.
Същевременно потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. е 838, а новопостроените жилища в тях са 3 390 (табл. 1 от приложението). Спрямо третото тримесечие на 2020 г. сградите са с 61 по-малко, или с 6.8%, а жилищата в тях намаляват с 533, или с 13.6% (фиг. 1).
Фиг. 1. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по тримесечия
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. със стоманобетонна конструкция са 78.2%, с тухлена – 18.5%, с друга – 2.8%, и с панелна – 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.6%), следвани от жилищните кооперации (14.7%). В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. се наблюдава намаляване в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации и увеличаване в броя на новопостроените вили и сгради от смесен тип (табл. 2 от приложението).
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна – 123 сгради с 837 жилища, София (столица) – 121 сгради с 832 жилища, и Бургас – 99 сгради с 440 жилища в тях (фиг.2).
Фиг. 2. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по области през третото тримесечие на 2021 година
Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (36.6%), следват тези с две стаи (35.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.7% (фиг. 3).
Фиг. 3. Въведени в експлоатация новопостроени жилища по брой на стаите
Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2021 г. е 336.5 хил. кв. м, или с 6.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2020 г., а жилищната площ намалява с 6.6% и достига 257.1 хил. кв. метра (фиг. 4).
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 91.6 кв. м през третото тримесечие на 2020 г. на 99.3 кв. м през същото тримесечие на 2021 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово – 190.0 кв. м, и Разград – 149.1 кв. м, а най-малка – в областите Враца – 67.3 кв. м, и Варна – 76.0 кв. метра.
Фиг. 4. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища по тримесечия
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно
Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
Области | Въведени в експлоатация новопостроени сгради и жилища – бр. | Полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища – кв. м | |||
сгради | жилища | общо | площ на жилищните помещения, вкл. кухните над 4 кв. м | площ на спомагателните помещения, вкл. кухните под 4 кв. м | |
Общо за страната | 838 | 3390 | 336530 | 257082 | 79448 |
Благоевград | 42 | 146 | 12995 | 10922 | 2073 |
Бургас | 99 | 440 | 40703 | 29342 | 11361 |
Варна | 123 | 837 | 63602 | 41890 | 21712 |
Велико Търново | 22 | 31 | 3413 | 2383 | 1030 |
Видин | – | – | – | – | – |
Враца | 4 | 18 | 1211 | 1010 | 201 |
Габрово | 21 | 22 | 4181 | 2419 | 1762 |
Добрич | 23 | 33 | 4055 | 2946 | 1109 |
Кърджали | 13 | 107 | 12309 | 11129 | 1180 |
Кюстендил | 9 | 29 | 2701 | 1878 | 823 |
Ловеч | 11 | 12 | 1126 | 779 | 347 |
Монтана | 5 | 6 | 577 | 375 | 202 |
Пазарджик | 35 | 154 | 16530 | 10673 | 5857 |
Перник | 31 | 32 | 3949 | 3334 | 615 |
Плевен | 12 | 56 | 5020 | 3688 | 1332 |
Пловдив | 80 | 194 | 22509 | 17270 | 5239 |
Разград | 5 | 7 | 1044 | 588 | 456 |
Русе | 16 | 39 | 4563 | 3157 | 1406 |
Силистра | 9 | 10 | 1208 | 907 | 301 |
Сливен | 18 | 22 | 3027 | 2017 | 1010 |
Смолян | 8 | 10 | 1297 | 997 | 300 |
София | 70 | 71 | 10503 | 8027 | 2476 |
София (столица) | 121 | 832 | 94097 | 80837 | 13260 |
Стара Загора | 16 | 134 | 11657 | 9756 | 1901 |
Търговище | 9 | 49 | 3994 | 2691 | 1303 |
Хасково | 16 | 21 | 2174 | 1689 | 485 |
Шумен | 13 | 70 | 7011 | 5627 | 1384 |
Ямбол | 7 | 8 | 1074 | 751 | 323 |
1 Предварителни данни. |
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини