НСИ

Изследване на НСИ сочи, че песимизмът в оценките и очакванията на потребителите е нарастнал. Общият показател на доверие на потребителите намалява с 10.8 пункта спрямо равнището си от преди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в селата, така и в градовете. Българите предпочитат да инвестират в малки жилища.

Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-песимистични спрямо предходното наблюдение.

По-негативни в сравнение с три месеца по-рано са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства.

Настоящата икономическа ситуация в страната се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване.

Същевременно потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. е 838, а новопостроените жилища в тях са 3 390 (табл. 1 от приложението). Спрямо третото тримесечие на 2020 г. сградите са с 61 по-малко, или с 6.8%, а жилищата в тях намаляват с 533, или с 13.6% (фиг. 1).

Фиг. 1. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по тримесечия

НСИ

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. със стоманобетонна конструкция са 78.2%, с тухлена – 18.5%, с друга – 2.8%, и с панелна – 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.6%), следвани от жилищните кооперации (14.7%). В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. се наблюдава намаляване в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации и увеличаване в броя на новопостроените вили и сгради от смесен тип (табл. 2 от приложението).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна – 123 сгради с 837 жилища, София (столица) – 121 сгради с 832 жилища, и Бургас – 99 сгради с 440 жилища в тях (фиг.2).

Фиг. 2. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по области през третото тримесечие на 2021 година

НСИ

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (36.6%), следват тези с две стаи (35.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.7% (фиг. 3).

Фиг. 3. Въведени в експлоатация новопостроени жилища по брой на стаите

НСИ

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2021 г. е 336.5 хил. кв. м, или с 6.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2020 г., а жилищната площ намалява с 6.6% и достига 257.1 хил. кв. метра (фиг. 4).

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 91.6 кв. м през третото тримесечие на 2020 г. на 99.3 кв. м през същото тримесечие на 2021 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово – 190.0 кв. м, и Разград – 149.1 кв. м, а най-малка – в областите Враца – 67.3 кв. м, и Варна – 76.0 кв. метра.

Фиг. 4. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища по тримесечия

НСИ

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно

Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

Области Въведени в експлоатация новопостроени сгради и жилища – бр. Полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища – кв. м
сгради жилища общо площ на жилищните помещения, вкл. кухните над 4 кв. м площ на спомагателните помещения, вкл. кухните под 4 кв. м
Общо за страната 838 3390 336530 257082 79448
Благоевград 42 146 12995 10922 2073
Бургас 99 440 40703 29342 11361
Варна 123 837 63602 41890 21712
Велико Търново 22 31 3413 2383 1030
Видин
Враца 4 18 1211 1010 201
Габрово 21 22 4181 2419 1762
Добрич 23 33 4055 2946 1109
Кърджали 13 107 12309 11129 1180
Кюстендил 9 29 2701 1878 823
Ловеч 11 12 1126 779 347
Монтана 5 6 577 375 202
Пазарджик 35 154 16530 10673 5857
Перник 31 32 3949 3334 615
Плевен 12 56 5020 3688 1332
Пловдив 80 194 22509 17270 5239
Разград 5 7 1044 588 456
Русе 16 39 4563 3157 1406
Силистра 9 10 1208 907 301
Сливен 18 22 3027 2017 1010
Смолян 8 10 1297 997 300
София 70 71 10503 8027 2476
София (столица) 121 832 94097 80837 13260
Стара Загора 16 134 11657 9756 1901
Търговище 9 49 3994 2691 1303
Хасково 16 21 2174 1689 485
Шумен 13 70 7011 5627 1384
Ямбол 7 8 1074 751 323
 
1 Предварителни данни.

НСИ

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!