Весела Чернева е директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. Била е говорител на Министерство на външните работи и програмен директор в Център за либерални стратегии . От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. От 2000 до 2003 г. Работила е като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Kак ще реагира Европа на създадената до голяма степен от Русия енергийна криза? Какви са възможните защитни механизми?
От една страна повишаването на цените на енергията наистина бяха причинени от Русия и отказа на „Газпром“ да увеличи подаването на газ към Европа. От друга страна е повишеното търсене. Заради високите нива на ваксинация, голяма част от преживява икономически подем и има по-голямо индустриално производство. Съчетаването на тези два фактора довежда до високите цени. Имаше гласове за това, че трябва да има общо купуване на газ, което да може да натисне надолу. Това засега не се случва понеже има страни, които смятат, че техните двустранни договори ще бъдат по-добри, отколкото един общ. Според мен това ще е посоката, в която ще се върви.
Но дългосрочните последици ще са две. Едната е, че ще има забързване на въвеждането на възобновяеми енергийни източници. Ако повечето фирми планираха да се пренасроят към ВЕИ икономиката през следващите 10 години, сега с тези високи цени на газа, всъщност много по-бързо ще се пренастроят, защото ще установят, че тези цени не ги устройват. Другото дългосрочно последствие ще бъде по-високата степен на участие на атомната енергия в енергийния микс на Европа. Ще има повече атомни електроцентрали от по-модерен тип и с по-голяма степен на дългосрочна безопасност. Виждаме как дори и Франция обяви инвестиции от 35 милиарда в ядрени мощности. Това според мен са двата дългосрочни тренда.
Прави ли тази криза по-актуален въпросът с доставките на американски шистов газ? Как да разбираме заплахите на Лукашенко, че ще спре доставките на газ за Европа и как ще реагира ЕС?
Шистовият газ по принцип е по-скъп. Превозването му от по-далечни точки допълнително го оскъпява. Краткосрочно кризата може да се компенсира до някаква степен с шистов газ, това е само за запълване на дупката в кризисен момент. Средносрочно това няма да е решение, освен ако цената на шистовия газ не падне до нива по-ниски или поне сравними с тези на тръбния газ. Това е вариант за диверсификация, защото цените и на газа, който „Газпром“ продава, до голяма степен зависят от това до колко една страна е зависима от тази газ. Ако ние имаме достъп до друг, бил той шистов или от други страни, то преговорната ни позиция би била много по-силна спрямо „Газпром“. Ако имахме възможността за диверсификация през българо-гръцкия терминал, нямаше да сме толкова зависими от цените на Русия. Щеше да е комично, ако не беше тъжно това, че 12 години след газовата гриза от 2009г., България продължава да е сто процента зависима от „Газпром“.
Изкушавам се и да ви върна на Балканите. От гледна точка на България добре ли е, че македонският премиер Зоран Заев остава в политиката?
Да, абсолютно. Зоран Заев е премиерът, който подписа двустранното споразумение с България и който реши проблема на Северна Македония с Гърция, знаейки каква е алтернативата – ВМРО-ДПМН. Те включително заплашват да анулират двустранните договори на Северна Македония. Оставането на Заев е добра новина.
Новият вид дефиниране на проблема, а именно – чрез проблема с българското малцинство е много по-добре съобразено с международните правни норми. Много по-добро от това, което виждахме преди година и половина, когато правителството на ГЕРБ и ВМРО се изявяваха по въпроса. Мисля, че в момента не може да бъде изисквано от Скопие отново да промени Конституцията си. Това може да стане с течение на времето. Междувременно трябва да се работи за правата на българското малцинство, но и за правата на всички останали малцинства. Правата на българите в Северна Македония трябва да бъдат адекватно защитени. Например да има право за участие в местното самоуправление, право на образование на майчин език и т.н. В момента топката е в полето на България. Надявам се след изборите да има нов опит за излизане от задънената улица.
Ако през декември имаме ново правителство и парламент, кои са най-спешните действия по отношение на европейските политики?
Трябва да започне съдебната реформа. Това е областта, която най-пряко засяга и българските граждани и нашите партньори в ЕС. Това ни спъва, включително и по отношение на Шенген, създава съмнения и за еврозоната. Освен това руши бизнес климата и доверието в България отвън. Втората голяма тема е Планът за възстановяване и как конкретно ще бъдат изпълнени различните проекти, какви корекции по тях иска да нанесе следващото правителство. Това е един сериозен, дългосрочен план за шест години напред. Той не може да бъде подминат и да смятаме, че след като е подаден, работата е свършена. Тя тепърва започва. Същото важи и за модернизацията на българската икономика и за зелената ѝ трансформация – как да направим българските фирми по-конкурентноспособни и по-малко енергоемки. Затова как всички институции могат да се модернизират. Нужно е едно сериозно мнозинство в парламента, което да го изисква.
Третата тема е за размразяване на разширяването на Албания и Северна Македония. Тя е важна за България, защото страната ни в момента не може да има никаква друга европейска и друга политика, докато не разреши този въпрос. Задачата на следващото правителство ще бъде да върне доверието в българските институции, както у българските граждани, така и у чуждестранните ни партньори. Не на последно място е и справянето с ковид кризата.
Какво мислите за предложението европейски средства да се отпускат само след завършена съдебна реформа?
В България проблемът не е толкова разделението на властите, каквото, например е в Полша или в Унгария. При нас проблемът е с високите нива на корупция. Ако българската съдебна система и най-вече българската прокуратура покаже, че има волята да започне да се справя с корупцията във върхушката, то тогава България няма да бъде споменавана във връзка с тези наказания. Но никой европейски гражданин няма да разбере Европейската комисия, ако тя продължи да раздава пари на корумпирани страни, в които правителството на практика е част от сенчеста структура, която се захранва с европейски фондове.
