Милена Вировска е психолог и семеен консултант. Има магистърска програма- „Психологично консултиране „- акредитирана специалност от НАОА, стаж и клинична подготовка в Първа психиатрична клиника –УМБАЛ „Света Марина”-гр. Варна в съдебно-психиатрично отделение. Притежателка е на следдипломна квалификация „Психологично консултиране по психосоматика и разстройства на социалната адаптация”. Има базисно обучение по Позитивна психотерапия и Когнитивно-поведенческа терапия. Вировска има сертифицирано обучение за теле’драма терапевт Certified Tele’Drama Practitioner – CTP Level One и Семейно консултиране – системен подход- към института по фамилна терапия и психодрама „Бернхард Ахтерберг“.
Свикна ли българина да ходи на психолог или още го е срам и смята, че помощта на тези специалисти е за хора с психически отклонения, които накратко наричаме „луди“?
Да, има тенденция за използването и търсенето на услугите на терапевт в последните няколко години. Като култура ние рядко търсим такъв вид помощ. Докато в Западна Европа и Америка, това е доста често използвано, то по нашите географски ширини, помощта се търси основно при кризисни ситуации, и тогава процесът на работа е по дълъг и по-труден. Нелеките времена, в които ни се налага да живеем последните две години, също допринесоха за това все повече хора да потърсят помощ за себе си или за семействата си. Все още хората във възрастовата група 45-60 години, като че ли имат своите притеснения при посещението на психолог или психотерапевт. Основното притеснение не е от самият терапевт и качеството на неговата работа, а по скоро някой да не разбере за това, че той в момента провежда терапия. Страх от това, да не бъде квалифициран като „емоционално нестабилен „, страх от това „какво ще кажат хората“ и как това би могло да се отрази на неговият социален статут в обществото.
Но, аз съм оптимист, защото все повече млади хора и семейни двойки, прибягват до такава специализирана помощ в последните години, това са хората на възраст от 16 до 45 годишна възраст. Има надежда, за полагането на една добра практика за взаимопомощ в бъдеще време.
Можете ли да определите какви са повечето поводи българинът да потърси помощта на психолог?
Като психолог и семеен консултант, моята работа е свързана основно със семейства и двойки, живеещи на семейни начала или индивидуална работа. Това, за което все по-често хората се обръщат за терапия са трудностите във взаимоотношенията между партньорите, между родители и деца, особено подрастващите, трудности в партнирането и оказването на подкрепа, проблеми в комуникацията, трудности в родителстването и поставянето на граници, както и тревожни състояния.
В последните две години, все повече ни търсят и по повод загуба на близък човек, разводи, трудности в социалната адаптацията, загуба на работа, липсата на социално свързване, наложена от изолациите и ограниченията по повод промените, които настъпиха по повод световната пандемия, в която ни се налага да живеем.
Наложи ни се да прекарваме повече време у дома, да работим повече от в къщи и това ни изправи пред нови трудности. Оказа се, че спим в едно легло, живеем в един дом с напълно непознати хора. Разхождаме се в парка цялото семейство, и изпитваме трудност в общуването с най-близките ни хора, ние не знаем как да подхванем разговор, не знаем как да стигнем до душата на човека до нас.
Промените в забързаното ни ежедневие, в живота ни на „автопилот“, са станали толкова големи, че една сутрин се събуждаме от съня, в който сме били много дълги години, и сме в шок. В главата ни започват да се надпреварват мислите: Какво се е случило? Такъв ли е бил съпругът ми преди? Това ли е човекът, за когото се омъжих и с когото ще съм, докато смъртта ни раздели? Тези деца моите ли са? Кога се промениха толкова? Как не съм го забелязала по-рано?
Ако човек не познава най-близките си, то това не е ли негов избор? Не е ли някакъв вид капсула, в която се спасяваме от неща, за които предполагаме, но не искаме да приемем, с фразата „не знаех“?
Да, човек винаги има право на съзнателен избор. Но понякога несъзнаваните процеси и защитните механизми са по-силни. Много често избираме да живеем в „капсула“ или създаваме своя картина, в която всичко е наред, но само илюзорно. Подреждаме си всичко като в една “детска куклена къща“. Там са и хората, с които живеем. Правим сценарии на техните роли и имаме очаквания как да изглеждат, какви трябва да са техните действия, за всичко, без да сме поискали тяхното мнение или съгласие, но очакваме те да са такива, каквито ние искаме. Тази „капсула“ е нашият „спасителен вариант“, в който си мислим, че можем да се скрием от проблемите и неразрешените конфликти на принципа няма проблем, няма опасност, няма нужда от действие.
Споменахте животът на автопилот. Как да се събудим от този режим и да живеем истински?
Всъщност кризата, която ни се случи е много силен стимул, който така разклати всички ни по света, че нямаше шанс да не се събудим. Този път бяхме събудени доста разтърсващо. Случващото се ни събуди шоково.
Но, въпреки негативните последствия, най-тежкото от които бе загубата на много човешки животи, ограниченията за всички ни, невъзможността да живеем по стария начин, доведе и до една нова позитивна промяна.
А, именно да прекарваме повече време със семейството си. Наложи се да отделяме повече време и на нашите възрастни родители, баби, дядовци, роднини и съседи, които са в рисковите групи, като има плащаме сметките, пазаруваме им храна, водим ги на лекар или друг специалист при нужда или просто да изпием по чаша чай с тях и да си поговорим. Наложи ни се да оказваме грижа и подкрепа, в пъти повече от времето преди това. Времето, което прекарахме дълго затворени в своите жилища по време на „локдауните„ със своите семейства, се оказа безценно, за децата ни и за нас възрастните. Това беше време на сближаване, на конфронтация и дебати, на опознаване, време за много игри, подготовка на уроци и писане на домашни, приготвяне на домашна храна и чаша вино в прегръдката на любимите. Някак си амбициите, забързания ритъм на живота, всичко спря в един миг. И там в тази тишина и страх, който завладя всички ни, едни малки, безплатни мънички неща ни спасиха и върнаха надеждата в нас, за един по смислен и удовлетворяващ ни живот.
Твърди се, че така наречените локдауни, хоумофиси и липсата на социално общуване са част от причините за зачестилото домашно насилие от една страна, но и на бейбибума от друга?
Работата от дома, пълното затваряне по домовете, липсата на социално общуване, помогнаха на всеки човек, да прецени сам за себе си, добре ли му е там където е и как се чувства. Реалността изплаши много хора и тяхната реакция вместо да си тръгнат или да направят опит за реконструкция и запазване на връзката, в която са, беше агресия и насилие. Но това, не е решение за зрелите хора, защото след побоя, обидните квалификации и болката, нищо не се променя и единственото решение е да се спре. Тук е нужна намесата на най-близките хора, без страх да признаят, и да потърсят специализирана помощ за техните близки. Защото, ако това се отлага дълго време, последиците са тежки и непредсказуеми, понякога водещи до загубата на невинни човешки животи. Затова, призовавам всички хора, моля ви, бъдете бдителни, при най-малкото притеснение потърсете помощ за вас или вашите близки.
Затварянето в домовете доведе и до положителна промяна в много семейства, които изследваха своите взаимоотношения, своите семейни правила и ги реконструираха в съгласие и взаимност и това доведе до още по-голямо свързване и сплотеност. А, когато има споделеност, радост в душата и близост, идва и желанието да надградим и създаваме деца, които са плод на тази любов. Това е и причината, да се повиши раждаемостта.
Промениха ли се семейните ценности в последните 20 години и защо свикнахме да срещаме разделени семейства в лоши отношения?
В последните години има завръщане към нашите семейни традиции. Показателно е, колко много млади хора, облечени в красиви национални носии, участва в много събори провеждани в страната. Търсят информация от своите по-възрастни близки за традициите ни, за това какви са нашите празници, обичаи, за да могат да ги възстановят и запазят за техните деца. Семейството отново е много желана уважавана институция. Все повече млади хора се свързват в брак, а не живеят на семейни начала, както беше в началото на демокрацията.
Много семейства, за които не е имало друга възможност освен да се разделят, разведат, търсят нашата помощ, за да помогнем на децата им и тях да преминат през тази житейска криза, без скандали, обиди, а в мир, приемане, разбирателство и добро родителстване. И по този начин те завинаги запазват едни нормални и добри отношения и децата са пощадени от войната между родителите им, която може да бъде опустошителна и нанасяща тежки травми на всички, които са замесени.
Наближават светли празници. Като че ли на празници се караме и сме склонни да се нагрубяваме най-жестоко. На какво се дължи тази тенденция и как да си помогнем за постигането на семейна хармония?
Празниците и особено празникът Рождество Христово, който наближава е много специален. Аз, мисля че точно тогава се случва коледното „чудо“, което потушава болката, гнева, грубостта и в най-суровите сърца.
Този празник винаги е бил и ще бъде символ на семейството, на сплотеността и дома. Добре е да се подготвяме за него заедно всички у дома. Могат да се дадат задачки на децата, да направят с наша помощ коледна украса. Да украсим заедно домовете си, коледното дърво, закачайки всяка една играчка, за миг да притихнем и да си пожелае нещо хубаво за нас и хората по света. Да направим малки ръчно нарисувани картички с коледно пожелание за всеки от семейството, за нашите близки и приятели.
Подарявайте си хубави емоции ,преживявания и спомени, те остават в сърцата ни, а не скъпите подаръци. Направете тази Коледа най-вкусните коледни курабийки с дъх на канела , портокал и парченце любов, чийто аромат да носим в душата си завинаги, защото това е аромата на семейството и на дома.
Нека се опитаме да бъдем спокойни, ведри и усмихнати, защото това е заразително.
Да прекарваме повече време в разходки сред природата, гледане на тематични филми за празника, в игри и разговори.
Да си подготвим празнична вечеря. Да разказваме интересни и забавни истории на нашите деца на празничната маса, за да усетят нашите преживявания и да се доближим мъничко и до тях и да видят, че и ние някога сме били деца, като тях и ние сме вършели лудории.
По Коледа наистина се случват чудеса, които са безплатни, изисква се само вяра, желание, време, споделеност и любов!
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
