Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на множество публикации върху българския политически процес.
Как тълкувате посланията на новия кабинет от първите дни на встъпването му в длъжност?
Това, което чухме, е в дълбоко-емоционален контекст. Не бих го интерпретирал през първите заявки. Голямата част от новото правителство са хора, които все още не владеят политическия език. Представата им за политически процес е отвъд непосредствения опит с този процес. Но това е характерно за тази ситуация. Дълго време имахме проблем с навика. Не чувахме нищо ново от никого. Това беше проблем на политическия процес, дори и на легитимността на политическата система. Знаем той какво ще каже и ще прави и знаем, че няма да е добре. Така изкарахме няколко политически цикъла. Те свършиха с назначението на новата власт. Тя е конструирана така че старите да останат навън и на усилието и мобилизацията за това навикът да не управлява повече. В момента имаме нов сговор, който не е различен, но не знаем какво да очакваме. Навикът се преживяваше негативно от голяма част от обществото.
Имаме нещо ново, хора, които ще се опитат да говорят и да изглеждат по различен начин и да отговорят на потребността за нещо различно. Старото няма как да бъде опозиция на първото, защото говорят на различни езици. Ще виждаме възпроизвеждане на стария модел за правене на политика през атаки. Това е тази, отиваща си, отхвърлена от обществото, да говори. Не очаквам нещо по-различно, защото те просто не могат.
Смущава ли ви персоналният състав на кабинета и може ли да се прояви пробойна в добрите намерения?
Винаги може да се прояви пробойна. Не съм от големите оптимисти за ефективността на този кабинет. Но по силата на много обстоятелства и структурата и персоналният състав и на определен тип представи за политиката, която комуникират. Поне в началото на съществуването на този кабинет трябва да си даваме сметка и да оценяваме неговите действия през контекста. Ние имаме разнебитена държавност, тежка институционална криза, както и тежки дефицити на културното разбиране за политика. Именно това ще определели трудността в първоначалните действия. Но няма да е лесно. Отдавна настоявам, че разговорът в политическия живот, поне отпреди 4- 5 години трябваше да е какво прави България след Борисов. Имаше кампании, че трябва да бъде махнат, но не и какво правим след това. Това дойде със заявка за премахване на корупцията, но Борисов дойде също с тази заявка. Тази немощ във формулирането на нова цел ще наложи това да се прави сега.
Според вас какво няма да може да свърши този кабинет в условията на очаквана остра опозиция?
Това, което ще видим няма да е политическа опозиция, а политическо тролене. Опозиция означава съвсем различно нещо. В този смисъл този кабинет едва ли ще има срещу себе си сериозна политическа опозиция, но ще има срещу себе си силни политически тролове.
Това, което виждам откакто ГЕРБ не е във властта, включително и днес, не е опозиция. Особено, когато Борисов излезе „прима виста“ да разсъждава. Това е лоша версия на БСП. На това правителство няма да е проблем опозицията. Това управление се случва в много тежка среда – лошо наследство и много кризи. Случва се в контекста на едно общество с тежки дефицити по отношение на демократичната култура с много разделено общество. Каквото и да се опитат да направят в посока подобрение на начина на управление, е бъде голям успех. Въпросът е колко надалеч ще гледат. Не е нужно то да си поставя фундаментални и грандиозни цели. Има много дребни неща, които да се свършат преди това.
Струва ми се, че нито форматът на изпълнителната власт, нито контекстът предполага да се свършат някакви огромни стратегически, концептуални реформи. Особено на първо време правителството би спечелило, ако се фокусира върху непосредственото управление на кризи и процеси, а не да реактуализира държавата. Във всички институции има нужда от възвръщане на държавността. Има нужда от истинско управление, подчинено на обществения интерес, а не на клиентелата. В този смисъл колкото по-малко се опитват да правят, поне в началото, тежки визионерски промени, толкова по-лесно този кабинет ще съществува и по-безпроблемно ще се случват нещата. Ако се тръгне с големи стратегически промени, поне в началото, толкова по-лесно различията между партиите ще излезнат наяве.
