До какви реални резултати ще доведат добрите, по принцип, усилия на властта гражданите да бъдат разтоварени от административните тежести от рода вадене на свидетелства за съдимост и прочие сегашни усложнения ? Нека анализираме и се опитаме да отговорим.
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА СЪДИМОСТ – БЪРЗИНА СРЕЩУ ПРАВО НА ЛИЧЕН ЖИВОТ
На спешно свиканото заседание на изпълнителната власт извън работно време за спешните мерки за намаляване на административните тежести и за облекчаване на гражданите и на бизнеса от бюрокрацията, бе обявена мярката отпадане на ваденето на свидетелство за съдимост.
Това усложнение би трябвало да отпадне „до няколко седмици, ако не се налагат нормативни промени“, така прозвуча заявката. Тази заявка звучи добре на пръв поглед. Но има много обстоятелства за отчитане и съобразяване.
Въпросното свидетелство за съдимост се изисква в много случаи, а издаването му струва време и усилия за гражданите, които трябва да се редят на опашки в районните съдилища, за да го получат. Тук обаче се сблъскваме с един концептуален проблем на законодателството, който няма задоволително решение за момента. Въпросът опира до неприкосновеността на личния живот на гражданите и до това доколко тя е гарантирано защитена при предлаганата електронна обработка на личните данни.
Преди да коментираме конкретната тема е редно да кажем все пак нещо, което никой от участниците в пресконференцията не каза. А то е, че и сега е налице опцията, възможността да се издаде електронно свидетелство за съдимост.
Електронното издаване на свидетелство става за няколко минути от сайта https://cs.mjs.bg/, но има малко усложнение – заявката за издаване на свидетелството изисква електронен подпис. Изискването е с цел да не може всеки да вижда вашите данни за съдимост и да е сигурно, че точно вие изисквате да ви бъде издадено собственото ви свидетелство за съдимост.
Проблемът, че малко хора имат електронен подпис, би трябвало да отпадне през 2018 г., когато ще влезе в сила Законът за електронната идентификация, който предвижда средства за електронна идентификация да се въведат в личните карти на всеки български гражданин. Освен, ако той изрично не откаже това.
Засега реализацията на този проект се бави, а той би улеснил много не само издаването на електронни свидетелства за съдимост, но и редица други административни услуги като издаване на актове за гражданско състояние, плащане на данъци, получаване на осигурителна информация, заявки за болнични и т.н.
Но да се върнем на първия въпрос и на това
ЗАЩО НЕ Е ПОДХОДЯЩО ВСЕКИ ДА МОЖЕ ДА РАЗГЛЕЖДА СВИДЕТЕЛСТВОТО ВИ ЗА СЪДИМОСТ?
Причината е в начина, по който държавата третира осъжданите: ако вие бъдете осъден за престъпление, то, независимо от изтърпяването на съответното наказание по Наказателния кодекс (НК) – лишаване от свобода, пробация или глоба,- законът ще ви лиши и от някои други права.
В някои случаи осъдените не могат да извършват търговска дейност, да управляват чужди пари, да заемат постове в държавната администрация и т.н. НК обаче предвижда, че тези последици не траят безкрайно във времето. Ако един осъден престъпник покаже примерно поведение и не извършва повече престъпления, то последиците от осъждането (забраните) отпадат след определен срок. Тези срокове са уредени по различен начин. Чл.85 – 88 на НК предвиждат различни последици след изтичане на различни видове срокове .
Например при т.нар.„непълна“ реабилитация един осъден ще може да управлява чужди финансови средства след изтичане на 3 години от изтърпяване на наказанието. (Ако е бил осъден на лишаване от свобода за по-малък срок).
Но, същевременно, няма да може да стане полицай още две години след това. Защото за същия човек, но кандидатстващ за полицай, „пълната“ реабилитация настъпва, ако 5 години след изтърпяване на наказанието (или след изтичане на изпитателния срок при условната присъда) има добро поведение.
Не съществува универсално „свидетелство за съдимост“ и винаги преди издаването на конкретно поискано свидетелство заявителят трябва да посочи за какво точно ще му е необходим документът, за да се прецени и каква информация ще съдържа то. Например, ако съд поиска свидетелство за съдимост, то в него се отразяват всички осъждания, дори и тези, за които е настъпила реабилитацията, защото съдът следва сам да прецени това.
Ако свидетелството е поискано за постъпване на работа като полицай, там се отразяват и престъпленията, за които осъденият е частично реабилитиран, защото в случай като този и това важно, валидни са други срокове.
Ако свидетелството обаче е за постъпване на работа като счетоводител, в него ще е отразено, че човекът не е осъждан, тъй като има реабилитиране за този вид последици от осъждането.
С една дума : от ключова важност за издаването на свидетелство за съдимост се оказва въпросът за кого е предназначена информацията от документа и за удовлетворяване на каква нужда е предназначено.
Сега свидетелство за съдимост се изисква едва лине от страна на всеки работодател за всеки кандидат за работа. Но Наредбата за документите, необходими за сключване на трудов договор казва, че свидетелство за съдимост следва да се изисква само когато в закон или друг нормативен акт (правилник, наредба) е посочено, че осъдени не могат да заемат конкретната длъжност, за която кандидатства лицето. Ако това изискване се спазваше, опашките пред бюрата “Съдимост” в районните съдилища щяха да са далеч по-къси.
Няма обществена полза в неограниченото изискване на свидетелства за съдимост от работодателите, защото то се превръща в сериозна пречка изтърпелите наказание граждани да си намерят работа. А в немалко случаи, ако хора, изтърпели наказание не успеят да си намерят работа, да си осигурят прехрана, е голяма вероятността да извършат ново престъпление.
Няма обществена полза и от това данните, примерно, че колегата ви по бюро е бил осъждан за пушене на марихуана преди 20 години като 16 годишен, да стават публично достояние. Законът предвижда, че щом за този период конкретният човек не е осъждан за друго, то той не може да бъде разглеждан като престъпник и държавата не следва да разкрива миналите му осъждания на обществото. (Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитираните се считат за неосъждани).
И точно тук възниква големият проблем с публикуването на различни данни за гражданите – за тях може да бъде разкрита чувствителна информация, която не е необходима за целите на закона. Поради това там, където е развито електронното управление, данните са достъпни, но достъпът до тях се контролира строго и само определени хора могат да ги разглеждат. В същото време отговорността за неправилен достъп до лични данни е изключително сериозна.
Например : лекарят може да види медицинското досие на пациента си, но не и данъчната му декларация.
В Естония няколко висши чиновници бяха уволнени за това, че от любопитство решили да ровят в медицинското досие на високопоставен държавен служител, без да има необходимост от това.
Този проблем има принципно разрешение в чл. 16 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), където е въведен принципът, че администрацията обработва лични данни само когато са ѝ нужни. Това в същото време не значи, че частните субекти (например търговците – работодатели) не следва да имат достъп до същите тези лични данни. Уредбата все още е твърде фрагментарна, но дори и в този си вид не позволява разкриване на данни за съдимост за всеки гражданин пред цялото общество.
КАКВО Е РАЗУМНОТО РЕШЕНИЕ?
На първо място трябва да е ясно, че и сега съгласно чл. 2 ЗЕУ, когато бъдещият ви работодател е държавен или общински орган или организация, той не може да изисква от вас свидетелство за съдимост, а трябва да се снабди служебно с него.
Необходимо е този принцип да бъде подсилен и системно прилаган. В полза и за удобство на останалите постъпващи на работа, трябва да бъде ускорена реализацията на проекта за електронната идентификация в личната карта и това ще елиминира опашките.
И отново за финал : отговорният подход не е в простото премахване на едно или друго правило/положение. Отговорният подход изисква по-добро прилагане на принципите на правото.
Темата за мерките срещу бюрокрацията продължаваме утре. Заглавието на третата серия е : СЪДЪТ ВИ ПРИЗОВАВА СЪС SMS ?!
(следва продължение)
Първа част може да прочетете ТУК.
