Привличането на Киев в НАТО крие рискове, които могат да доведат до мащабен конфликт в Европа. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за босненско-херцеговинския вестник „Oslobodenje“ по повод 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и Босна и Херцеговина.
„Курсът на приличане на Киев в НАТО с перспективата за поява на ракетни системи в близост до нашите граници създава неприемливи заплахи за сигурността на Русия, провокирайки сериозни военни рискове за всички участващи страни, включително и широкомащабен конфликт в Европа“, каза той.
Министърът припомни, че на 2 декември е разговарял с американския си колега Антъни Блинкен в рамките на срещата на върха на ОССЕ в Стокхолм, а на 7 декември е провел видеоразговор с президентите на САЩ и Русия Владимир Путин и Джо Байдън. Лавров заяви, че разговорът е бил доминиран от въпроси, свързани с украинската криза и липсата на напредък в изпълнението на споразуменията от Минск.
„Руският президент Владимир Путин използва конкретни примери, за да илюстрира деструктивната политика на Киев, насочена към разрушаване на Минск и споразуменията, постигнати в нормандския формат, и изрази сериозна загриженост относно провокативните действия на Украйна срещу Донбас“, добави той.
Лавров припомни, че на 15 декември Русия е предала на американската страна подготвените проекти на Договора между Руската федерация и Съединените американски щати за гаранции за сигурност и на Споразумението за мерки за сигурност между Руската федерация и държавите-членки на Организацията на Северноатлантическия пакт, и очаква реакция.
Той коментира и тезата за Босна и Херцеговина като „жертва на руско-американската конфронтация“, Лавров изтъкна, че Русия не решава задачите си за сметка на чужди интереси и не поставя партньорите си пред абсолютно фалшив избор „или с нас, или против нас“.
„Нашата принципна позиция е добре известна – регионалните проблеми се нуждаят от регионални решения, основани на приобщаващ диалог и отчитащи позициите на всички заинтересовани страни. Същевременно трябва да отбележа, че напоследък Вашингтон избягва да обсъжда с нас не само БиХ, но и балканския въпрос като такъв. Надяваме се, че администрацията на Байдън има достатъчно политическа воля и разум, за да не превърне Балканите в още един фронт на антируска конфронтация, защото в противен случай това ще има пагубни последици за цяла Европа“, каза той.
Запитан какъв е основният интерес на Русия на Балканите, Лавров посочи, че това са мирът, сигурността и стабилността в региона.
„Не бива да се търси някакъв скрит смисъл в руската политика. Това е безполезно. Сътрудничим си с всички на равноправна, взаимно уважаваща се и прозрачна основа, като се ръководим от принципите на международното право и най-вече от Устава на ООН“, подчерта той.
Според него митът за „зловредното влияние“ на Москва е откровено изфабрикуван.
„С упоритост, достойна за по-добра кауза, това се популяризира от местни русофоби, за да отрови атмосферата на сътрудничество в региона. То вероятно би отговорило на интересите на някои извънрегионални играчи, които предпочитат да „ловят риба в мътни води“.
Поставянето на балканските държави пред изкуствен избор „или ЕС, или Русия“ е контрапродуктивно и несправедливо. То провокира формирането на нови разделителни линии в региона и възпрепятства сътрудничеството“, отбеляза Лавров.
Руският външен министър обърна внимание на факта, че волята на гражданите в балканските държави често се игнорира умишлено. „Вижте до какво доведе това в Черна гора, която буквално беше „вкарана“ в НАТО противно на мнението на мнозинството. Защо да се пречупва „през коляно“ и насилствено да се прокарва евроатлантическият дневен ред? Между другото, всички много добре помнят какво направиха натовските сили в региона през 90-те години на миналия век. Последиците от бомбардировките с обеднен уран, за съжаление, ще бъдат усетени от много поколения местни жители“, обясни той.
Лавров също така заяви, че Сърбия е ключов партньор на Русия на Балканите и че Москва високо цени стратегическото партньорство с Белград и полага усилия за цялостно подобряване на двустранните връзки. Руският дипломат добави, че широките отношения на Русия с Хърватия, която е член не само на Европейския съюз, но и на НАТО, са ярък пример за това, че взаимноизгодните връзки могат да се развиват успешно, ако има взаимно желание за това.
„Заинтересовани сме от насърчаване на положителна програма със Северна Македония и Албания“, добави той.
„По отношение на Косово – по добре известни причини, не бива да го поставяме в общия ред – руската позиция е добре известна. Подкрепяме постигането на жизнеспособно и взаимноприемливо решение между Белград и Прищина въз основа на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Тя трябва да бъде одобрена от Съвета за сигурност, тъй като става дума за опазване на международния мир“, подчерта Лавров.
Говорейки за отношенията между САЩ и Русия, Лавров заяви, че пълноценният диалог между страните ще спомогне за гарантиране на глобалната стабилност.
„Както вече заяви руският президент Владимир Путин, Русия и САЩ – най-големите ядрени сили – носят специална отговорност за стратегическата сигурност на планетата. Пълноценният диалог между Москва и Вашингтон обективно би послужил за гарантиране на глобалната стабилност и разрешаването на регионалните конфликти“, каза той.
Лавров припомни, че в съответствие със споразуменията от Женева лидерите на двете страни стартираха механизъм за консултации по въпросите на стратегическата стабилност.
„Двете срещи на междуведомствените делегации на Русия и САЩ преминаха в делова и професионална атмосфера“, добави той. „Освен това, както беше договорено в Женева, беше възобновен руско-американският диалог по въпросите на информационната сигурност.“
Ръководителят на Министерството на външните работи на Руската федерация подчерта, че Москва се застъпва за сътрудничество в тази сфера, което обхваща целия спектър от проблеми, свързани със злонамереното използване на информационните и комуникационните технологии, и не се ограничава до отделни въпроси.
В същото време Лавров отбеляза, че ситуацията в руско-американските отношения е нездравословна. И са се натрупали много „дразнители“. Според него американците водят открито неприятелска политика: налагат санкции, отправят неоснователни обвинения срещу Русия и предприемат други враждебни стъпки. По думите му това създава отровна атмосфера и пречи на установяването на спокойна и професионална комуникация.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини