НАТО покани Русия на нова поредица от разговори за обсъждане на европейската сигурност и контрола върху въоръженията в опит на алианса да избегне евентуално руско нападение над Украйна, съобщава „Гардиън“.
„Основната задача сега е да предотвратим военно нападение срещу Украйна“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след среща с германския канцлер Олаф Шолц.
„Готови сме да изслушаме техните опасения, но няма да правим компромиси с основните принципи. Трябва да останем реалисти относно перспективите за напредък, но … ще положим всички усилия за постигане на споразумение.“
Предложението на Столтенберг за по-нататъшни широкообхватни преговори с Москва последва безрезултатните срещи между САЩ и Русия миналата седмица, както и срещата на Съвета „НАТО-Русия“, на която Русия представи безкомпромисни искания относно бъдещата архитектура на сигурността в Европа, включително правно обвързващи гаранции, че нито Украйна, нито Молдова ще бъдат допуснати в НАТО. Москва иска изтегляне на войските на НАТО, които се намират в близост до руската граница, както и прекратяване на използването на някои междинни ядрени оръжия в Европа.
Новата покана за разговори може да е последен опит да се покаже на Владимир Путин, че диалогът ще му осигури съществен напредък по отношение на контрола върху въоръженията и че в сравнение с това военната намеса представлява неизчислим политически риск за него.
Но предложението на Столтенберг все още изглежда така сякаш НАТО и Русия се разминават по отношение на дневния ред на разговорите.
Подкрепяйки Столтенберг, Шолц заяви: „Всички ние искаме стабилни и конструктивни отношения с Русия. Нямаме интерес от постоянно напрежение.“ Той добави, че съществуват известни трудности за това как да се подредят въпросите при евентуални преговори с Русия.
Той също така бе подложен на натиск да каже дали разглежда газопровода „Северен поток 2“ от Русия до Германия като чисто търговски договор. Той намекна, че проектът ще бъде спрян при навлизане на руски войски в Украйна, като заяви, че държи на споразумението, което Германия подписа със САЩ миналата година.
Предложението на Столтенберг дойде в момент, в който германският външен министър Аналена Баербок се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Москва. Баербок заяви, че е трудно в струпването на руски войски да се види нещо друго освен заплаха за Украйна и че страната ѝ е готова да плати висока цена, за да защити ценностите си.
Баербок също така призова за спешно връщане към диалога за бъдещето на Украйна чрез Нормандския формат – четиристранния диалог между Германия, Русия, Франция и Украйна.
Огромният опит на Лавров заяви, че би приветствал участието на САЩ в Нормандския формат, твърдейки, че в момента е невъзможно да се убеди Украйна да разгледа необходимите въпроси, включително правния статут на Донбас – сепаратисткия регион в рамките на Украйна.
В условията на продължаващо руско военно струпване държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен трябва да отлети за Украйна в сряда, където се очаква да се съсредоточи върху предложенията, които Украйна може да направи за възстановяване на диалога.
Лавров защити правото на Русия да придвижва войските си в рамките на своите граници и поиска обещаните писмени отговори от страна на НАТО и САЩ на призива на Русия за пренаписване на европейската архитектура за сигурност, включително правно обвързващи гаранции, че нито Украйна, нито Молдова ще бъдат приети в НАТО.
Баербок заяви: „Няма да има сигурност в нашия общ европейски дом, ако няма правила, на които всички могат да разчитат.
„И ние нямаме друг избор, освен да ги следваме, дори и да има висока икономическа цена“, добави тя, позовавайки се на възможните санкции, обсъждани от западните държави.
Посещението ѝ беше наблюдавано за евентуални знаци как новото германско правителство ще се отнася към Москва след ерата на посредничество между Запада и Русия, свързана с бившия германски канцлер Ангела Меркел.
Баербок защити правото на Украйна на самоопределение, но разочарова Киев, като заяви, че Германия няма да предостави оръжие на Украйна с мотива, че Германия не предоставя оръжие по исторически причини в конфликтни зони. Вместо това тя предложи на Украйна помощ за развитието на водородната й технология.
В германската преса се появиха непотвърдени съобщения, че Германия лобира пред ЕС и САЩ за смекчаване на икономическите санкции срещу Русия в случай на нахлуване в Украйна и че Западът се е съгласил да не се опитва да откъсне Русия от глобалната система за разплащания SWIFT – крайна мярка, която може да има непредсказуемо въздействие върху световната банкова система. САЩ заплашиха с „тежки икономически последици“ в случай на военни действия от страна на Русия.
В понеделник вечерта британски военен самолет пренесе противотанкови оръжия в Украйна по маршрут, който избягваше въздушното пространство на Германия, но и двете страни отрекоха да е имало спор за разрешенията за прелитане.
Шолц заобиколи въпроса дали подкрепя британското решение да достави на Украйна противотанкови оръжия, като заяви, че германската политика от много години е да не се изнасят смъртоносни оръжия.
