Ели Юрукова е журналист, политически анализатор,
един от най-добрите познавачи на Балканите,
дългогодишен кореспондент на „Свободна Европа“.
Визитата на българския министър на външните работи Екатерина Захариева в Сърбия е изключително важна в политически и икономически аспект. Това е началото на дипломатическата совалка на България в страните от региона, които трябва да бъдат запознати с акцентите на българското председателство на Съвета на Европа през 2018 година. Защото и Сърбия, и Република Македония, и Черна гора, и Босна и Херцеговина, и Албания чукат на вратата на Европа много настоятелно. А най-важното е, че всяка една от тях се надява, че ще бъде първата, която ще бъде приета в европейското семейство.
Сърбия не скрива своите претенции, че е фактор за стабилност в региона. Едва ли не водещият фактор, който гарантира мира в деликатното на геополитическо разпределение на силите. Не трябва да забравяме, че Сърбия продължава да прави опити да балансира между Европа и Русия, между Тръмп и Путин, а в центъра на тази политическа еквилибристика е бившият премиер, а сега и президент Александър Вучич.
Вучич, с когото ще се срещне българският дипломат номер едно, е човекът, който дърпа конците на политическите реалности в Сърбия. Той е де факто и президент, и премиер, и външен министър. Той е човекът оркестър, който иска и успява да извлече политически дивиденти от всяка международна среща и дава щедро външни и вътрешнополитически обещания, които често не изпълнява.
В Сърбия има много проблеми. Съдебната реформа е в началото, борбата с корупцията също. Сърбия играе между европеизма и национализма, между Москва и Брюксел, тя се движи по една тънка линия, която може да се скъса. По тази причина България ще има в Белград твърде сложната задача да подчертае, че ако досега, а и в бъдеще ще подкрепя европейския път на Сърбия, това означава и пълно, координирано изпълнение на поетите ангажименти и европейски задачи. Също така трябва да се разговаря и за начините, по които София ще помогне на Белград в тези процеси. Със сигурност ще бъде поставен и въпросът за борбата с тероризма и мигрантската криза, която засяга целия регион и които са общите начини за действие между двете държави.
Бързото влизане в експлоатация на магистралата до българската граница, газовото споразумение между България и Сърбия също ще бъдат важни акценти. От друга страна България може да бъде добър посредник за затопляне на отношенията между Белград и Скопие. Те са много лоши след избирането на Зоран Заев за премиер, който не е по вкуса на сръбските политици. И тук ще добавя и вечната тема за проблемите на българското малцинство в Сърбия, които не трябва да се забравят.
БГНЕС
