Анализът е в превод от германското издание „Зюддойче Цайтунг“.
България е член на НАТО и в същото време има близки връзки с Русия по исторически причини. Докато за страната е трудно да заеме ясна позиция по отношение на войната в Украйна, ситуацията в Румъния е съвсем различна.
През последните дни руският посланик в София Елеонора Митрофанова се държи толкова недипломатично по отношение на страната домакин, че в България вече се спекулира дали тя не се опитва да предизвика влошаване на отношенията, или просто иска да зарадва работодателите си в Москва с голямата си посветеност на каузата. Българските политици са „евроатлантически подлоги“, казва Митрофанова, а от цялата българска държава щеше да остане само Софийска област след Втората световна война, ако Съветският съюз не беше взел под крилото си малката страна. Затова страната естествено трябва да запази неутралитет по въпроса за „специалната операция“, за да се избегне „украински геноцид в Донбас“, предупреди тя – дори само заради благодарността към бившите освободители.
В България, която в продължение на 45 години беше сателит на СССР и страдаше от репресии и политическа изолация, хората имат много по-различно мнение за историческата роля на Москва в Югоизточна Европа. Но изявленията на Митрофанова вероятно все пак са били насочени към традиционно проруската част от българското население. Що се отнася до приятелството между народите, в очите на Москва има причина за безпокойство: Според социологическите проучвания симпатиите към Русия и Владимир Путин са спаднали от 60 на по-малко от 30 процента след агресивната война срещу Украйна. Само преди няколко дни хиляди преминаха в знак на солидарност с Украйна от президентския дворец до Орлов мост по добре познатия маршрут през центъра на София, където преди две години почти всеки ден се провеждаха големи демонстрации срещу българското правителство.
Но посланикът има и съвсем конкретни причини за острите си забележки: За втори път в рамките на няколко седмици българското правителство експулсира руски дипломати заради обвинения в шпионаж. И зае единна позиция срещу агресивната война срещу Украйна, която беше посрещната със заплахи от руското външно министерство. От една страна, това не е изненадващо за страна от ЕС и член на НАТО, но за България, с нейните традиционно тесни исторически връзки с Москва и голямата ѝ зависимост от руския газ, това е ключова стъпка.
Войната срещу Украйна води до промяна на мнението на много привърженици на Москва в България
Войната промени из основи политическия дневен ред в България само няколко месеца след встъпването в длъжност на една изключително разнородна правителствена коалиция, в която участват много министри без политически опит. Всъщност, това трябваше да бъде – най-накрая – демократично ново начало, борба с корупцията и мафиотските структури. Но сега кръвопролитията в Украйна, само на няколкостотин километра оттук, засенчват всички останали въпроси, освен това там живее и българско малцинство от около 150 000 души.
В коалицията се образувха дълбоки пукнатини, които иначе можеха да бъдат избегнати за известно време. В началото на март например министърът на отбраната беше уволнен, защото не искаше да говори за „война“ и предупреди, че постоянното разполагане на войски на НАТО може да навреди на националните интереси. Въпреки това страната в крайна сметка се съгласи да бъде подсилена с войски на НАТО на своя територия, като за тази цел тясно координира действията си с „Букурещката деветка“. Това сътрудничество беше създадено след анексирането на Крим като асоциация на източноевропейските държави в НАТО поради безпокойство от руската агресия. София обаче изключи както собствените си оръжейни доставки, така и газовото ембарго. Това не беше приложимо вътрешно.
Ориентираният към реформи бивш бизнесмен Кирил Петков, който в крайна сметка излезе от протестите през 2020 г. като министър-председател, трябва да се помири с традиционно приятелски настроените към Москва социалисти, които смекчиха формулировката на съвместната декларация в парламента от страх пред проруската си клиентела. Но също така и със засилваща се крайна десница, която се мобилизира в подкрепа на Москва по улиците. И още с консервативната, бивша управляваща партия ГЕРБ, най-голямата опозиционна партия, която е проевропейски настроена и официално подкрепя решителна политика срещу Москва. Но след като лидерът на партията и бивш ръководител на правителството Бойко Борисов беше арестуван преди две седмици сред голям медиен шум по обвинения в корупция и изнудване и задържан за 24 часа, основата за разговори по този въпрос беше сериозно засегната.
Българският журналист Мартин Димитров от седмичника „Капитал“ казва, че се вижда как премиерът Петков маневрира. Той няма сили да прокара по-решителна антимосковска политика, докато лидерът на Социалистическата партия подражава на Виктор Орбан и се опитва да представи политиката си за позициониране между всички столове като политика на мира.
В обкръжението на министър-председателя и неговата партия „Продължаваме промяната“ обаче те виждат нещата по съвсем различен начин. Ужасяващата война срещу Украйна открива нови възможности в самата България; това, което преди е изглеждало невъзможно, дори немислимо, сега е политически по-лесно за договаряне: отказът от нов договор за доставка с „Газпром“, след като настоящият изтече през 2023 г. Прекратяване на преговорите за построяване на ядрен реактор с руска помощ. Изчистване на армията от остарялата съветска техника. Особено по-възрастното поколение, възпитано в близост към Русия и свикнало със зависимостта от Москва, казва съветник на Петков, сега се отдръпва и развива нов, по-скептичен начин на мислене. Войната, казва тя, променя „начина, по който виждаме себе си и това, което сме“.
Президентът на Румъния обяви по-високи разходи за отбрана
Троловете на Москва в социалните мрежи и останалите ѝ приятели в страната противодействат с фалшиви новини и кампании за всяване на страх. Те твърдят, че Петков иска да изгради тайна, огромна база на НАТО и да въвлече България във войната. Съобщенията, че бензинът в страната е свършил, доведоха до дълги опашки по бензиностанциите в рамките на няколко часа. За съжаление, казва изчерпателно правителството, то все още не е достатъчно подготвено срещу подобни кампании.
Може би затова сътрудничеството с ЕС и НАТО е на високо ниво. В края на краищата, признава Борис Попиванов в анализ за фондация „Фридрих Еберт“, България почти демонстративно се съгласи с всички мерки, предприети от нейните партньори: например санкциите на ЕС, прекратяването на членството на Москва в Съвета на Европа – и, макар и със свит стомах, укрепването на източния фланг на НАТО.
В ангажимента си към нова политика в областта на отбраната съседната държава Румъния понастоящем се справя особено добре. След съвместното си влизане в ЕС през 2007 г. Румъния – както и България – все още е под критично наблюдение от страна на Брюксел. И тук от есента насам на власт е нова и много разнородна коалиция, като и тук проевропейските и по-проруските сили трябва да се споразумеят. И тук президентът Клаус Йоханис, наред с други, също като своя колега Румен Радев в България, осъди особено ясно агресивната война на Москва.
По отношение на военната политика обаче решенията в Букурещ се вземат много по-бързо, отколкото в съседните държави: бедната страна инвестира милиони в разширяването на военната си инфраструктура, а партньорите от НАТО вече са прехвърлили допълнителни изтребители и прехващачи. Йоханис обяви увеличение на разходите за отбрана от 2 на 2,5 % от брутния вътрешен продукт. Украйна е твърде близо, общата граница от 640 км е твърде дълга, Република Молдова и Приднестровието, което се контролира от руски войски, представляват риск за сигурността – все причини, поради които Букурещ си сътрудничи особено тясно със своите партньори. Премиерът Николае Чуку се изрази така в кулоарите на последната среща на НАТО – на съвместна пресконференция с колегата си Петков от България, наред с други: „Отбелязах злонамерения натиск на Русия и нейното влияние в региона. Решихме да противодействаме на това.“
