На 24 февруари, когато Владимир Путин обяви началото на инвазията в Украйна, войната сякаш изглеждаше далеч от руските територии. И все пак в рамките на няколко дни конфликтът се прехвърли и там – не с крилати ракети и минохвъргачки, а под формата на безпрецедентни и неочаквано мащабни санкции от страна на западните правителства и икономически наказания от страна на корпорациите.
Три месеца след началото на войната много обикновени руснаци се съпротивляват на тези удари по техния живот. Огромни търговски центрове в Москва се превърнаха в зловещи пространства със затворени врати, в които някога са се помещавали западни търговци на дребно.
Макдоналдс – чието откриване в Русия през 1990 г. беше културен феномен, модерно удобство, дошло в една мрачна страна, притисната от ограничения избор – се изтегли изцяло от Русия в отговор на нахлуването в Украйна. ИКЕА, олицетворение на достъпните съвременни мебели и домакински потреби, преустанови дейността си. Десетки хиляди някога сигурни работни места изведнъж се оказаха под въпрос за много кратко време.
Големи индустриални играчи, включително петролните гиганти BP и Shell и автомобилопроизводителят Renault, се изтеглиха от държавата, въпреки огромните си инвестиции в Русия. Shell изчисли, че ще загуби около 5 млрд. долара, опитвайки се да разтовари руските си активи.
Докато мултинационалните компании напуснаха, хиляди руснаци, които имаха финансовите възможности да го направят, също го направиха, уплашени от новите действия на правителството, свързани с войната, които те видяха като път към пълен тоталитаризъм. Възможно е някои млади мъже също да са избягали от страх, че Кремъл ще въведе задължителна наборна служба, за да захранва военната си машина.
Но бягството е станало много по-трудно, отколкото някога – 27-те държави от Европейския съюз, както и Съединените щати и Канада, забраниха полетите от и до Русия. Естонската столица Талин, някога дестинация за уикенда, на 90 минути със самолет от Москва, изведнъж се оказа на поне 12 часа път по маршрут през Истанбул.
Дори достъпът до интернет и социалните медии беше ограничен за руснаците. През март Русия забрани Фейсбук и Инстаграм – въпреки че това може да бъде заобиколено чрез използване на VPN. Русия забрани и достъпа до уебсайтове на чуждестранни медии, включително Би Би Си, финансираните от правителството на САЩ „Гласът на Америка“ и „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ и германската телевизия „Дойче веле“.
След като руските власти приеха закон, предвиждащ до 15 години затвор за материали, които включват „фалшиви новини“ за войната, много значими независими новинарски медии преустановиха дейността си. Сред тях бяха радиостанция „Ехото на Москва“ и „Новая газета“ – вестникът, чийто редактор Дмитрий Муратов получи последната Нобелова награда за мир.
Психологическата цена на репресиите, ограниченията и свиването на възможностите може да се окаже висока за обикновените руснаци, макар че е трудно да се измери. Въпреки че някои проучвания на общественото мнение в Русия сочат, че подкрепата за войната в Украйна е силна, резултатите вероятно са изкривени от респондентите, които мълчат, страхувайки се да изразят истинските си възгледи.
Андрей Колесников от Московския център „Карнеги“ пише в коментар, че в момента руското общество е обхванато от „агресивно подчинение“ и че разграждането на социалните връзки може да се ускори.
„Дискусията става все по-широка и по-широка. Можеш да наречеш сънародника си – съгражданин, но такъв, който случайно има различно мнение – „предател“ и да го смяташ за по-нисш тип човек. Можете, подобно на най-високопоставените държавни служители, свободно и съвсем спокойно да разсъждавате върху перспективите за ядрена война. (Това) е нещо, което със сигурност никога не е било позволено в съветско време по време на Pax Atomica, когато двете страни са разбирали, че последвалите щети са напълно немислими“, пише той.
„Сега това разбиране отслабва и това е още един признак за антропологичната катастрофа, пред която е изправена Русия“, казва той.
Икономическите последици все още не са се проявили напълно.
В първите дни на войната руската рубла загуби половината от стойността си. Но усилията на правителството да я подкрепи всъщност повишиха стойността ѝ до ниво, по-високо от това преди инвазията.
Но по отношение на икономическата активност „това е съвсем различна история“, каза Крис Уийфър, ветеран в анализа на руската икономика в Macro-Advisory.
„В момента наблюдаваме влошаване на икономиката в широк спектър от сектори. Компаниите предупреждават, че им липсват запаси от резервни части. Много компании пускат работниците си на непълно работно време, а други ги предупреждават, че трябва да затворят изцяло. Така че има реални опасения, че безработицата ще се увеличи през летните месеци, че ще има голям спад в потреблението, продажбите на дребно и инвестициите“, каза той пред Асошиейтед прес.
Сравнително силната рубла, колкото и окуражаваща да изглежда, също създава проблеми за националния бюджет, каза Уефър.
„Те получават приходите си от износителите ефективно в чуждестранна валута, а плащанията им са в рубли. Така че колкото по-силна е рублата, толкова по-малко пари трябва да похарчат“, каза той. „(Това) също така прави руските износители по-малко конкурентоспособни, защото те са по-скъпи на световната сцена“.
Ако войната се проточи, все повече компании могат да напуснат Русия. Уефър предположи, че тези компании, които само са преустановили дейността си, могат да я възобновят, ако се постигне прекратяване на огъня и мирно споразумение за Украйна, но според него прозорецът за това може да се затваря.
„Ако се разходите из търговските центрове в Москва, можете да видите, че много от западните са със закрити витрини. Рафтовете им все още са пълни, светлините все още светят. Те просто не са отворени. Така че те все още не са се оттеглили. Те изчакват да видят какво ще се случи по-нататък“, обяснява той.
Тези компании скоро ще бъдат принудени да решат проблема с несигурността, в която се намират руските им предприятия, казва Уийфър.
„Сега стигаме до етапа, в който компаниите започват да губят време или може би търпение“, каза той.
