България може да достави втечнен газ, това вече се видя. Договорът на “Булгаргаз” с “Газпром” изтича на 31 декември тази години – това също е ясно. Водят се разговори за доставка на азерски газ – виждаме го от срещите между представители на България и Азербайджан. Работата по газовата връзка България-Гърция тече и се очаква скоро да приключи. България има и собствен природен газ, който лежи под земите на Добруджа. Затова на дневен ред стои въпросът – след като едностранно ни спря природния газ, дали Русия няма да се окаже принудена все пак да помоли да сключим нов договор?
Молба не е точната дума – Русия няма да моли, това не е в неин стил. Да се говори по проблемите открито също не е в стила на Русия – тя обича да казва едно, прави друго, мисли трето, планира четвърто. Официалните лица на Русия вероятно няма да кажат и думичка по въпроса дали България купува природен газ от нея, или не. Когато Русия иска нещо да се направи, тя не работи с молба или диалог – тя работи с натиск, заплахи, намеса.
Точно затова „Газпром“ няма да ни подтикне да подновим договора си. Говорителите на Петата колона у нас обаче с абсолютна сигурност ще опитат да ни тласнат именно в тази посока.
Не бихме могли да кажем дали няма да се видим странни аварии по газопреносната мрежа, дали няма да ни сполетят различни хакерски атаки върху системите на критичната инфраструктура, каквито са газопроводите, дали настроенията срещу добива на природен газ в България – например край Генерал Тошево, няма да бъдат изостряни до крайност от Руската федерация, за да провалят опитите България да има собствен добив, защото ще е спекулация. Можем обаче да кажем, че сигналите за надигащата се Пета колона, която ще се опита да провали подписването на дългосрочни договори, водещи ни към диверсификация, вече са налице.
Защо „Газпром“ не е надежден партньор?
България може да внесе втечнен газ, може и да го разтовари – това вече е ясно. Може да разчита на партньорите си САЩ и Гърция за помощ в процеса – на САЩ заради доставката, на Гърция заради разтоварването. Не може обаче да разчита на “Газпром” – първо, защото “Газпром” едностранно и в движение реши да иска от страната ни да плаща за природен газ в рубли, второ, защото едностранно спря газа за България.
В същото време през България минава тръбата на “Турски поток”, която на практика построихме на “Газпром”, финансирайки я с наши 2,5 милиарда лева (без ДДС). Това стана след подписването на Пътната карта за развитието на газопреносната мрежа от министъра на ГЕРБ Теменужка Петкова и „Газпром“, като въпросната пътна карта изчезна. От декември насам „Газпром“ отказва да ни изпрати нейно копие.
По тръбата на „Турски поток“ Русия доставя газ до Сърбия – този газ не е спрян. Към 28 юли миналата година очакваните приходи за България от “Турски поток” са 382 282 лева (може да бъде видяно от това депутатско питане).
Русия еднозначно прецени да спре природния газ за България, но продължи да използва газопровода, прокаран през територията ни, за да доставя на Сърбия, съзнавайки чудесно, че ние сме вложили 2,5 млрд. лева (без ДДС) в строежа на тръбата, по която ние не получаваме нищо, освен прогнозираните 382 хиляди лева за 2022 година. При това положение – как изобщо би могла България да подпише нов договор с “Газпром”?
Никой не прави нови договорености със страна по договора, която вече едностранно го е нарушила, спряла е газа ни, но пък продължава да използва тръбата, която преминава през нашата територия и е построена с нашите пари, за да доставя газ към трети страни. Логиката в това България да подпише нов договор с “Газпром” просто липсва.
Новата борба на Петата колона
Логика в подписването на нов договор липсва, но говорителите на Петата колона ще пропуснат всички обикновени факти. Те ще се опитат да наложат опорката, че можем да доставяме втечнен газ, но той е по-скъп (което се оказа невярно), че има риск от аварии с танкерите, че може сега да е евтин, но после ще поскъпне и какво ли още не, само и само все пак да подпишем договор с “Газпром” и да не смятаме, че ще се възползваме докрай от услугата, която Русия ни направи – сама да ни откъсне поне от тази линия на зависимост.
И Кремъл, и Петата колона не очакваха, че България ще се справи без руския газ. Те очакваха, че България ще плати в рубли, ако не плати в рубли, след това ще види колко е трудно да се прави спешна диверсификация и тогава вече ще склони да плати. Не очакваха, че държава, която им построи продължението на “Турски поток” за своя сметка, ще се амбицира да отхвърли руските си зависимости. Затова ще се опитат да провокират докрай обществото да оказва натиск върху правителството да не подписва дългосрочни договори за доставка на втечнен газ и азерски газ, както и най-вероятно ще се опитат да провалят опитите България сама да добива количества. Виждаме и в момента, че психологическите и информационни операции на Русия оказват ефект.
Въпросът е дали управляващите ще се огънат под напъна на общественото мнение – както по въпроса дали да изпратим оръжие на Украйна, или ще бъдат твърди в позицията, заявена от министъра на финансите Асен Василев – че “България вече никога няма да преговаря с „Газпром“ за доставки на газ”.
Още актуални коментари – четете тук.