Светът се подготвя за отговора на Китай, след като председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси кацна в Тайван късно снощи.
Президентът на Китай Си Дзинпин каза на американския лидер Джо Байдън, по отношение на Тайван, че „който си играе с огъня, ще се изгори“ в телефонен разговор миналата седмица. След това говорителят на външното министерство Джао Лиджиан каза в понеделник, че Народната освободителна армия „няма да седи със скръстени ръце“, ако Пелоси стане най-високопоставеният американски служител, посетил Тайван от 25 години.
Нито Си, нито Байдън имат интерес да предизвикат конфликт, който може да причини още повече икономически щети у дома, а разговорът миналата седмица показа, че се подготвят за първата си среща лице в лице като лидери през следващите месеци.
Но войнствената реторика и нарастващата враждебност в двете страни увеличават натиска върху Си да предприеме отговор, особено докато се подготвя за партийна среща, на която се очаква да си осигури трети мандат на власт.
Ето няколко варианти за действия, които Китай може да предприеме:
1. Нахлуване на военни самолети в тайванското въздушно пространство
Ежедневните нахлувания на китайски самолети в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Тайван вече са норма. Народната освободителна армия може да изпрати или особено голяма, или необичайна серия от полети. Дневният рекорд е 56 самолета, който бе отчетен на 4 октомври, което съвпадна с близките военни учения, ръководени от САЩ. Припомняме, че около 15 самолета прелетяха около източната част на Тайван, вместо по обичайните югозападни маршрути, след посещение на делегация от Конгреса на САЩ през ноември.
Китай може да поддържа това ниво на агресия с дни или седмици, изчерпвайки ресурсите на вече разтегнатите военновъздушни сили на Тайван, които се опитват да прогонят самолетите.
Китай ще трябва да отговори военно „по начин, по който е ясна ескалацията от предишни демонстрации на сила“, каза Аманда Хсиао, старши анализатор в Crisis Group, базирана в Тайван.
2. Летящи военни самолети над Тайван
Вестникът на Комунистическата партия Global Times предложи Китай да извърши военен полет директно над Тайван, предизвиквайки правителството на президента Цай Инг-вен да реши дали да го свали. Миналата година тайванският министър на отбраната Чиу Куо-ченг предупреди: „Колкото повече се приближат до острова, толкова по-силно ще отвърнем на удара.“
Като алтернатива, изпращането вътрешен или продължителен налет през средната линия на Тайванския пролив – буферна зона, създадена от САЩ през 1954 г. и която Пекин не признава, би оказало натиск върху тайванската армия, като принуждава самолетите й да останат във въздуха. Самолетите на PLA многократно нарушиха линията през септември 2020 г., когато тогавашният заместник държавен секретар на САЩ Кийт Крач пътува до острова.
Ху Сиджин, бивш главен редактор на Global Times, каза във вече изтрит туит, че военните самолети на НОАК могат „насилствено да разпръснат самолета на Пелоси“. Той дори предложи китайските военни самолети да „придружават“ Пелоси при всеки опит за полет до Тайван, ход, който лесно можеше да доведе до грешни изчисления и от двете страни.
3. Ракетен тест близо до Тайван
Лятото на 1995 г. видя един от най-провокативните отговори на Китай на отношенията между Вашингтон и Тайпе, когато Пекин изстреля тестови ракети в морето близо до острова. Този ход беше част от протестите на Китай срещу решението на президента Бил Клинтън да позволи на първия демократично избран президент на Тайван Лий Тенг-хуей да посети САЩ.
Китай обяви забранени зони, прекъсвайки корабоплаването и въздушния трафик. през август 2020 PLA изстреля балистични ракети „носители-убийци“ в Южнокитайско море, което се разглежда като отговор на военноморските учения на САЩ.
4. Икономически санкции
Китай е най-големият търговски партньор на Тайван. Пекин може да използва това предимство, като санкционира износителите, бойкотира някои тайвански стоки или ограничи двупосочната търговия. Според местното издание United Daily News в понеделник Китай забрани вноса на храни от повече от 100 тайвански доставчици. Китай обаче трябва да действа внимателно, тъй като се нуждае от Тайван за вноса на полупроводници.
Пекин вече наложи санкции на различни тайвански лидери, включително забрани за пътуване до континенталната част. Повече длъжностни лица биха могли да се сблъскат с подобни действия, но те биха имали малко въздействие, тъй като е малко вероятно тайванските политици да пътуват до континента или да правят бизнес там.
Китай също може да наруши корабоплаването в Тайванския пролив, ключов световен търговски път. Китайски военни през последните месеци многократно обясняваха на колегите си от САЩ, че проливът не е международни води. И все пак, всякакви ходове, които възпрепятстват търговското корабоплаване, само биха навредили на икономиката на Китай.
5. Дипломатически протест
Global Times предупреди във вторник, че администрацията на Байдън ще се сблъска със „сериозен“ неуспех в китайско-американските отношения заради пътуването на Пелоси. Това може да означава отзоваване на американския посланик на Китай Цин Ган, който зае поста си миналата година. През 1995 г. Пекин оттегли тогавашния си американски посланик Ли Даою, след като Вашингтон позволи на тогавашния президент на Тайван Лий да посети САЩ.
Миналата година Китай отзова своя посланик в Литва, след като балтийската нация позволи на Тайван да отвори представителство в столицата Вилнюс под собственото си име, вместо Китайско Тайпе – термин, който Пекин смята за по-неутрален.
Във вторник говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунин каза на брифинг, че Пекин ще се свърже с посланика на САЩ, „когато е уместно“. Днес посланикът на САЩ в Пекин Никълъс Бърнс бе извикан в китайското външно министерство заради посещението Пелоси.
6. Завземане на територии
Пекин има военни възможности, различни от организирането на рискова инвазия през 130-километровия Тайвански пролив. Една от тях е завземането на един от по-малките отдалечени острови, държани от правителството в Тайпе, въпреки че тази форма на провокация е много малко вероятна.
През първите дни на Студената война военното бомбардиране на НОАК на тайванските острови Кинмен, разположени точно до крайбрежието на югоизточен Китай, привлече голяма военна подкрепа от САЩ. Тайван отблъсна китайското настъпление, но не преди стотици войници да бъдат убити. Контролираният от Тайпе остров Пратас, на 400 километраот бреговата линия на Тайван, е друга уязвима точка.
През 2012 г. Китай окупира плитчината Скарбъро, коралов риф с размерите приблизително на остров Манхатън, който Филипините претендираха за свой, в териториален спор в Южнокитайско море. САЩ биха гледали на всяко подобно завладяване на тайванска територия като на ескалация. Все пак подобно действие носи и дипломатически рискове за Пекин. Завладяването на остров под контрола на Тайван може да накара САЩ да добавят още санкции към Китай и да разтревожи съседните страни в Азия, много от които също имат териториални спорове с Пекин.
Текстът е публикуван в Bloomberg, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
