Изглеждаше като голяма новина от Западните Балкани. На 19 юли Северна Македония, която започна работа за присъединяване към Европейския съюз през 2001 г., най-накрая започна преговори за присъединяване. В продължение на две години нейният път към членство беше блокиран от България. През юни Франция, която по това време беше ротационен председател на Съвета на ЕС, изготви предложение за излизане от задънената улица. То беше прието от парламентите на двете страни. Радостта обаче вероятно ще бъде краткотрайна. Това решение ще спъне кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС и ще създаде проблеми за други държави, които се надяват да се присъединят. Какво включва сделката и защо е вероятно да се провали?
Типично за Балканите, корените на проблема са сложни. След като османците са изгонени от региона през 1912 г., територията, известна днес като Северна Македония, е завладяна от Сърбия. Чувствайки се излъгани, българите я окупират по време на двете световни войни. Но през 1944 г. тя става Македонска република, част от новосъздадената комунистическа държава Югославия. Когато Югославия се разпада през 1991 г., Гърция оспорва правото на новата държава да се нарича Македония, твърдейки, че има изключителни права върху това име (което се споделя от област в Северна Гърция). За да сложи край на спора, през 2018 г. страната се съгласи да се нарича Северна Македония. Гърция се отказа от противопоставянето си на присъединяването на Северна Македония към ЕС и НАТО; тя се присъедини към военния алианс през 2020 г. Но България пое щафетата в ЕС през същата година.
Нейните лидери твърдяха, че македонският език е само диалект на българския, че македонската „нация“ всъщност включва хора, които първоначално са били българи, и че републиката е фалшива измишльотина на комунистическите лидери на Югославия. Те твърдят, че днешните македонци крадат българската история.
Компромисът, предложен от Франция, сякаш излиза от задънената улица. Но привидностите могат да бъдат подвеждащи. От една страна, споразумението официално внася историческите спорове между страните в преговорната рамка на ЕС. Комисия от български и македонски историци вече работеше за тяхното разрешаване. Но сега, според споразумението, ако македонците не се съгласят с тълкуването на българските си колеги, процесът на присъединяване – върху който всяка държава-членка на ЕС, включително България, има право на вето на всеки етап – няма да продължи. Един от големите спорни моменти е самоличността на Гоце Делчев, революционен антиосмански водач, когото и двете страни възхваляват като национален герой.
Съгласно споразумението Северна Македония също така трябва да промени конституцията си, за да се съобрази с българските искания: официално признаване на съществуването на (минимално) българско малцинство в страната, както и други предполагаеми мерки за защита на правата на малцинствата. Така че след символичното откриване на преговорите с ЕС миналия месец, процесът веднага беше спрян и няма да бъде възобновен, докато не бъдат направени конституционните промени. Въпреки че македонският парламент се съгласи, конституционните промени изискват мнозинство от две трети, а осигуряването му изглежда изключително трудно.
Проучванията на общественото мнение в Северна Македония показват, че френското споразумение е крайно непопулярно, а опозицията предлага провеждането на референдум по него.
Споразумението също така създава тревожен прецедент. Процесът на присъединяване към ЕС обикновено включва оценка на силата на икономиката на кандидата и на неговите политически, съдебни и бюрократични институции. Но сега, в случая със Северна Македония, в процеса са включени трайни исторически спорове, датиращи още от 10 век.
Хърватия, която е член на ЕС, може да се окаже също толкова кръвожадна спрямо балканските държави, които не са членки на ЕС. През май Хърватската академия на науките и изкуствата изготви списък с отстъпки, които правителството трябва да поиска от Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, ако искат да се присъединят към блока. По-нататък Полша може да отправи подобни искания към Украйна.
Спорът между България и Северна Македония беше неудобен за лидерите на ЕС. Руското нахлуване в Украйна вкара нова спешност в геополитиката на региона: Украйна получи официална кандидатура за членство в ЕС без всички условия, които държавите от Западните Балкани трябваше да изпълнят. Това засили желанието на блока да намери решение на проблема. Правителството на Северна Македония прие сделката с Франция, защото отчаяно се нуждаеше от добри новини, които да подкрепят влошеното му състояние. Що се отнася до това какво иска да постигне българската политика, Никола Димитров, бивш външен министър на Северна Македония, казва, че целта ѝ е „втора българска държава“. След като не успя да завладее страната в миналото, България използва членството си в ЕС като „лост, за да се опита да постигне това“, казва той.
ЕС е създаден, за да решава споровете между своите членове. Сега той рискува да ги задълбочи.
Текстът е публикуван в „The Economist“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
