Калоян Велчев е роден в София. Политолог по образование. В момента е докторант по сравнителна политология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Областта, в която са съсредоточени научните му изследвания, е президентската институция и нейните функции.
Г-н Велчев, как смятате – иска ли българското общество проевропейска промяна или това е желанието на едно малцинство, а по-голямата част иска ГЕРБ и ДПС?
Българското общество в момента изглежда разделено на три големи лагера с еднаква политическа тежест. В този смисъл пътят пред страната ни, който включва и нейната ориентация, не изглежда предначертан.
Единият голям лагер е проруският и изглежда в момента президентът Радев успя да го консолидира около себе си чрез служебния кабинет, който назначи. Там можем да ситуираме още “Възраждане”, “Български възход” и БСП. Тези политически сили обаче нямат потенциала да сменят геополитическата ориентация на страната и на този етап не смятам за възможно да получат мандат от нашето общество, за да го направят.
Вторият лагер ГЕРБ-ДПС формално е проевропейски, но практически през годините е седял също толкова близо и до Руската федерация.
Третият лагер, в който попадат “Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, е подложен на силни атаки и се правят опити да бъде изтласкан встрани.
Тази динамична ситуация не позволява да кажем накъде точно ще бъдат наклонени везните, но социологията показва, че ние българите имаме доверие в Европейския съюз и се интегрираме все повече към т.нар. Западен свят. Затова да успеем да удържим този наш път не бих нарекъл промяна, а повторно потвърждаване на един консенсус, който съществува в нашето общество.
Служебното правителство говори за евентуални преговори с руския газов монополист „Газпром“, ако друг избор няма. Могат ли тези преговори да решат проблеми на България или напротив – ще създадат нови такива?
Не съм енергиен експерт и не е моя работа да обяснявам кои сделки са добри за България и кои не. От политологична гледна точка обаче мога да кажа, че в сегашната международна ситуация руският газ е високо рисков. Служебното правителство казва, че ще се договаря с „Газпром“ при липса на други варианти. Търсят ли се обаче други варианти, защото в момента се налага много активно една теза, че ако не се договорим с „Газпром“, ни чака много тежка зима и единственият шанс да оцелеем е да приемем условията на „Газпром“.
На няколкостотин километра от нас се води война и ние усещаме ясно последиците от нея. Тежка зима ни чака дори и при договор с „Газпром“ и няма защо да лъжем хората, че руската компания е панацея за кризата. Напротив – с нея идват допълни рискове, „Газпром“ се доказа като ненадежден партньор, използващ енергийното си влияние за политически цели, които са в разрез с националния ни интерес.
Изненада ли Ви или очаквахте недоволството срещу служебния кабинет да се зароди толкова бързо?
Този служебен кабинет на Радев идва в коренно различна ситуация от предходните два, които се радваха на широка обществена подкрепа. През изминалата 2021 година с провала на два парламента, „Има такъв народ“ отвориха пътя Радев да олицетвори алтернативата на модела „ГЕРБ“ чрез своите два служебни кабинета. Това напомпа имиджа на Радев, тъй като очакванията за промяна бяха огромни.
Днешната ситуация е коренно различна – ГЕРБ не управляват вече повече от година, имахме едно действително проблемно правителство, но съставено предимно от съюзници на Радев, с които той започна война.
По-ниското доверие в служебния кабинет на Гълъб Донев е резултат от политическата изолация, в която президентът се озова. За разлика от предходните служебни правителства, в които Радев успя да привлече експерти от целия политически спектър, в кабинета на Гълъб Донев влиза единствено вътрешната опозиция в БСП, хора близки до ИТН и някои експерти от предните кабинети. Тоест кабинетът стъпва на съвсем различна социална база, много по-ограничена, но същевременно с амбициозна и спорна програма и няма как да не остане без обществена реакция.
За какво говори масовата смяна на кадри в държавната администрация – нещо рутинно ли е това?
Макар и винаги да правим уговорката, че служебните кабинети са временни и с ограничени функции, те почти винаги излизат много отвъд формалната си рамка на действие и задачи. Последните две години ние сякаш привикнахме да бъдем управлявани от служебни кабинети.
Президентът Радев реално управлява страната по-дълго време, отколкото кабинетът Петков. В този смисъл, множеството кадрови промени не са изненада, а правило. Служебните кабинети на Ренета Инджова и Стефан Софиянски също правят редица промени, Близнашки и Герджиков също, а от миналата година спомените ни са пресни.
Виждате ли политическа заявка в цялостното поведението на президента?
Въпросът за политическата заявка, която Радев прави е изключително сложен, но аз лично оставам с впечатлението, че нашият президент има интерес от перманентна политическа криза, защото в такива моменти цялата ни политическа система се завърта около него и той става основната политическа фигура в страната.
От 1989 година досега в България сме имали 8 служебни кабинета, половината от които са на Радев. Сегашното правителство на Гълъб Донев много активно налага тезата за провала на политическите партии и служебният кабинет като антитеза – експерти, които оправят проблемите, предизвикани от политиците. Всички тези моменти са опасни и биха могли да бъдат елементи в една по-мащабна игра, чиято цел е смяна на системата и преобразуването на България в президентска република. Дали това е целта на Радев – не знам, може би не. Със сигурност можем да кажем, че едно подобно залитане е много опасно и надали българското общество би го допуснало.
Според Вас кой е по-подходящият вариант за явяване на изборите за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ – заедно в предизборна коалиция или отделно?
Времето за общо явяване изтича, а не са направени никакви крачки в тази посока. Най-вероятно двете формации ще се явят отделно на изборите. Логиката в общото явяване беше ясна – консолидация на проевропейския лагер, която щеше да лиши изборите от интрига. Победителят щеше да е ясен, мандатът за продължаване на реформите – също.
Аргументите за различията между тези две формации, които биха отблъснали някои техни избиратели при общо явяване са смислени, но според мен, целият този дебат за явяване нанесе същите щети, само че сега ползите няма да могат да бъдат изконсумирани. Отделното явяване, разбира се, също носи своите позитиви и позволява на формациите да запазят в по-голяма степен своя специфичен облик.
Социолозите отписват Стефан Янев и „Има такъв народ“ – Вие смятате ли, че те имат шанс да бъдат част от 48-мото Народно събрание?
ИТН нанесоха огромни щети, както на протестната енергия от 2020 година, така и на цялата ни политическа система. Успяха да разочароват по-голямата част от своите избиратели и да отблъснат още повече хора от политиката. В този смисъл, проектът на Слави Трифонов изглежда напълно изчерпан. Воплите по Северна Македония, изглежда, също няма да свършат работа.
Стефан Янев е една енигма, но при пречупването на електоралния тренд на ръст за тази формация, както и покрай неособено убедителните му публични изяви, очаквам избирателите да се разколебаят и да прехвърлят доверието си към други политически актьори.
Виждате ли стабилно мнозинство в следващия парламент или отново ще бъдем разкъсвани от несигурност?
Изборите могат да променят кардинално картината, но на този етап изглежда сигурно, че и следващият парламент ще бъде силно фрагментиран и формирането на коалиции ще е сложно и ще включва над две партии. Все пак, държа да отбележа, че фрагментацията не е задължително лоша. Влизането в парламента на различни партии е гаранция, че различните интереси на българите са представени на най-високата политическа трибуна.
Проблемът при нас е, че фрагментацията върви паралелно с една силна поляризация на мненията и с много лоша коалиционна култура на българските политически сили. Оттам се създават нестабилни коалиции, неспособни да построят солиден обществен консенсус. Следващият парламент изглежда абониран за подобен сценарий, а отстрани най-вероятно президентът доволно ще потрива ръце и ще реди следващия си служебен кабинет.
Още актуални интервюта – четете тук.
