Вчера стана ясно, че Финландия премахва последния паметник на Ленин на своя територия. Десетки хора дойдоха, за да гледат демонтирането на монумента в югозападния финландски град Котка, като някои от тях дори отбелязаха събитието с шампанско. Няма как да не се запитаме кога и ние българите ще предприемем подобна стъпка и ще спрем да почитаме окупатор, който не съществува вече повече от 30 години.
„Премахването на паметника на създателя на един от най-бруталните режими в света, на съветския комунизъм, е нещо страхотно“, заяви пред АФП 77-годишният финландски гражданин Мати Лейконен.
Само един човек, седнал на пейка, изрази недоволството си от демонтирането на монумента, като държеше в ръце знамето на СССР.
Мнозина поискаха паметникът на Ленин да бъде премахнат, „тъй като отразява един период на репресии във финландската история“, заяви Марку Ханонен, представител на общинските власти в Котка.
Финландия, която преживява два кървави конфликта със Съветския съюз по време на Втората световна война, приема принудителен неутралитет по времето на Студената война в замяна на това силите на Москва да не нахлуват отново на нейна територия.
Практика в цяла Европа
Демонтирането на паметници в страните от Европа, свързани със СССР, зачести след руската инвазия в Украйна. През август Естония, в която живее голямо руско малцинство, демонтира паметник със съветски танк в град Нарва, близо до естонско-руската граница.
„Никой не иска да вижда как нашият войнствен и враждебен съсед подклажда напрежение в нашия дом“, заяви естонската премиерка Кая Калас, като добави, че стъпката е предприета след нахлуването на Русия в Украйна. „Няма да предоставим на Русия възможността да използва миналото, за да наруши мира в Естония“.
Отново през август, властите в Латвия решиха да демонтират паметника на съветските армия, намиращ се в Парка на победата в Рига и дори взеха решение седемте чужденци, протестиращи срещу разрушаването му, да бъдат изгонени от страната. Латвия публикува списък на съветските паметници, които властите на републиката възнамеряват да съборят, като той включва обекти като обелиска на съветските войници-освободители на Рига, паметник на защитниците на Лиепая през 1941 г., паметник на съветските латвийски партизани, паметници на командири на партизански отряди, паметници на незнайния войн и много други.
Казусът у нас разделя българското общество
Искане за демонтиране на съветските паметници и у нас има от години, а темата за премахването им от десетилетия разделя българското общество.
МОЧА – Монумент на Червената окупационна армия, познат и като Паметник на Съветската армия в София и неговия събрат – Альоша в Пловдив, години наред успяват да бъдат запазени, въпреки гражданските искания за демонтаж, и въпреки, че тези паметници стоят на възможно най-натрапчивите места в двата града и са едно от първите неща, които виждат, както децата ни, така и чуждестранните посетители.
И двата паметника редовно са използвани като основа за рисуване на графити с най-различна политическа тематика. Наричани от някои вандалски прояви, те често са израз на общественото недоволство относно определени събития и действия, в които е намесена Русия или бившият вече Съветски съюз. Особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени от 2011 г. насам. Вижте ТУК
Именно по време на бруталната руска агресия в Украйна е идеалния момент и българите да се отървем от съветското минало. Не е нормално в двата най-големи града на една европейска държава, да има толкова видни паметници, посветени на чужда страна. Това, не само че разкрива ниско национално самочувствие, но и показва лоялността към един режим, приключил преди повече от 30 години, но с който ние явно още не може да се разделим.
Още актуални коментари – четете тук
