Дали има друг такъв случай в европейската или пък в световната политика? Действащ президент да нарече водачите на една от най-многобройните парламентарни партии „шарлатани“. Или пък действията им – „шарлатания“.
Било ли е например президентът на някоя президентска република да нарече крайнолеви или крайнодесни свои душмани с някое ругателно определение. Дали се е случвало във френската република? Дали пък Макрон не е наругал поне веднъж своята съперничка Марин Льо Пен?
Говорят ли си и във Франция по този начин?
Нещо подобно наистина е станало. Няколко много остри думи, отправени от Макрон по адрес на Марин Льо Пен преди изборите тази година: „Мисля, че Марин Льо Пен лъже, като казва: „бъдете спокойни, почтени хора, ще увелича пенсиите“, защото няма да го направи“.
Остро, наистина. Само че това са обвинения, приемливи в политическите препирни. Макрон не нарича Льо Пен лъжкиня. Думите му са: „Тя лъже, като казва, че ще увеличи пенсиите“. Има същностна разлика. И най-умният човек може да каже нещо глупаво, но това не значи, че е глупак. И че е редно да бъде наричан глупак. И най-възпитаният човек може да каже нещо непремерено, но това не значи, че е простак.
Но може пък други френски политици да са се ругали помежду си така, както сега се ругаят някои нашенски политици? По време на прочутия с остротата си сблъсък между устатия водач на френската крайнодясна партия Национален фронт Жан-Мари Льо Пен и борбения социалист Бернар Тапи, наричан още „политическото животно“, чуваме: „Това не е вярно! Стига сте лъгали! Говорите глупости! Това, че крещите, не означава, че говорите верни неща, защото говорите глупости“. И така нататък. Те между другото говорят все на „Ви“. Това са му всичките остроти на този „прочут с остротата си сблъсък“.
Така се прави в махалата
Веднага едно сравнение с нашенското: „Негодяи, мошеници, лъжци, крадци, крадете с милиони, крадете с милиарди“, произнесено от водача на най-многобройната парламентарно представена партия в България. И това са официално произнесени ругатни при обиколките му в провинцията, въобще не говорим за псувните от тайно направените записи.
После същият този водач иска от „негодяите, мошениците и крадците“ подкрепа за правителството си и намира това за съвсем естествено. Той ги е ругал, защото те са обявили модела му на управлението за „мафиотски“ и са го арестували неправомерно. И сега си го връща. Отмъщение, което не е политически довод, или отговор, а най-обикновена простащина. В махалата обаче така се прави, там така си отмъщават. Махалата България.
Президентът Румен Радев призовава партиите към разбирателство и обединение в името на… тук следва да цитирам изтъркани и общоизвестни приказки. И веднага след това нарича действията на втората по численост парламентарна партия „шарлатания“. И не вижда в това никакво противоречие. И той си го връща, защото един от водачите на тази партия е казал, че президентът се е срещал с Бойко Борисов. Така се прави в махалата България.
Разликата между „господине“ и „тоя тиквеник“
В държавата България обаче би трябвало да е иначе. Би трябвал президентът да каже: „Уважаемият лидер на „Продължаваме промяната“ Асен Василев е бил подведен, сигурен съм, че ще намери сили да ми се извини“. Дори да не използва „уважаеми“ и „намери сили“, тонът би следвало да е сходен. Отделен е въпросът, че Асен Василев не предостави доказателства за твърданията си. Но измежду целия сонм от пиари, съмишленици и съветници около президента явно не се намери кой да му подскаже верните думи и поведение. Защото това пък явно тук не се прави.
Някои могат да приемат това и за нещо второстепенно, което не засяга същността. И същността пак да си е пълна с добри намерения, като това да се състави правителство например. Получава се като при вица за соц продавачката, която рекла: „Миче ма, дай на тоя тиквеник един тутманик“, вместо да каже: „Моля господине, заповядайте си тутманика“. Какво толкова, нали човекът си е получил в края на краищата тиквеника, макар да се е почувствал замалко като тутманик?
„България, мое страдание…“
Дали обаче това е само простащината, с която отдавна сме свикнали, или е явление, което показва показва много по-дълбинни и същностни особености за обществото ни? Ето какво казва прочутата френска философка от български произход Юлия Кръстева: “ …думите си остават чужди неологизми, захвърлени в мъртви пясъци, снобски безсмислици, гръмко празнословие. Ако им липсва учтивост – те са обидни. Тази липса на вкус показва варварското в обществото“. И още :
„Смятате, че ви се дължи всичко, поради не знам каква причина, поради нищо; искате всичко, при условие, че ще може да дремете, да мързелувате или да хитрувате, да лавирате, да мамите – и, понякога, да работите до изнемога. Но защо, за Бога, се съсипвате? Мои ближни, братя мои, причинявате ми болка. България, мое страдание…“
Та и тънката прослойка умни, образовани, възпитани българи имат право да кажат на политическите простаци – дори когато те са премиери и президенти, или най-вече тогава: „Превръщате държавата България в махала. Причинявате ни болка и страдание.“
Текстът на Иво Беров е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“
