Турция е една от съседните страни и един от големите геополитически играчи, с които България трябва да има не само близки, но и стратегически взаимоотношения. Учудващо е как дори десетина дни преди изборите в югоизточната ни съседка публичното пространство, включително медии и определени политически среди, се отнася аматьорски и използва наложените отвън клишета за политическия живот, за предизборната кампания и целите на политическия елит в Анкара, предаде специалният пратеник на Агенция БГНЕС от Турция.
Екипът обиколи няколко града, сред които и мегаполиса Истанбул. Присъстващият, на който и да е от митингите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган, или на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу има чувството, че присъства по-скоро на национални събития и много по-малко на партийни.
По време на митингите площадите приличат на морета от турски знамена, а говорещите отправят
основно послания за бъдещето на Турция
за десетилетия напред. Както навсякъде по света, така и тук кошницата с обещанията е огромна. Президентът Ердоган обеща безплатен природен газ за всички домакинства в продължение на една година, а неговият основен опонент Кълъчдароглу събра цялата си програма в една дума „Обещавам ви“.
Не липсват и личностни нападки, не липсват и критики за начина, по който се управлява страната, включително и много жестоки. Разрушителните земетресения от месец февруари дадоха своите отражения върху кампанията и накара кандидатите да бъдат по-скромни в своите предизборни прояви.
За турските граждани най-важно място заема проблемът с инфлацията, намаляването на покупателната способност, което се отразява върху заплащането на техния труд. В същото време само
един заслепен външнополитически наблюдател
може да пренебрегне масовото отрицателно отношение срещу грубата намеса на чужди дипломати по време на предизборната кампания в Турция.
Публичното пространство и особено уличната предизборна кампания е по-скоро в превес на опозицията – много повече плакати, билбордове, партийни събития. В печатните издания и телевизионните репортажи има превес на Ердоган и това се дължи на събитията, които демонстрират неговите успехи.
Той залага повече на грандиозните проекти, които е осъществил по време на управлението си. Ердоган непрекъснато подчертава постиженията си в ядрената енергетика с АЕЦ „Аккую“, първия турски електромобил TOGG, безпилотния самолетоносач TCG Anadolu, разбира се самолета „Хюркуш“, както и
доставката на природен газ от Черно море към материка.
За него технологичните успехи са свързани с новия им сателит Imece. Значителни успехи бяха отбелязани и в инфраструктурата с изграждането на магистрали, тунела под Босфора, най-дългия висящ мост в света при Чанаккале. Авиокомпанията Turkish airlines се наложи като глобален играч и разпознаваема марка, символ на меката сила на Анкара.
Според Ердоган проектите в инфраструктурата, отбраната, енергетиката и технологиите ще увеличат патриотичния електорат в негова полза. Основният му лозунг е „точният човек в точното време“.
Кълъчдраоглу не може да се похвали с големи успехи на неговите кметове, които управляват ключовите градове в страната. Той се затруднява и в обясненията си, че получава подкрепата от страна на гюленисти и прокюрдски формации.
И двата лагера – на Ердоган и на Кълъчдароглу – твърдят, че водят в предизборната кампания. Малко вероятно е някой да спечели на първи тур.
Спадът в подкрепата за Кълъчдароглу
се дължи до голяма степен на участието в президентската надпревара от страна на Мухарем Индже, лидер на Партията Родина. В момента обединената опозиция го обвинява, че създава раздор в полза на Ердоган.
Интересното е, че
в Турция президент винаги се е избирал на първи тур.
Предстоящият вот естествено е трудно изпитание не само за участниците, но и за социолозите. Разбира се до голяма степен вторият тур ще зависи от поведението на самия Индже, както и на кандидата на националистите Синан Оган. Много ще зависи от това за кого ще призоват да се гласува на втория тур.
Независимо от резултата на 14 май и на почти сигурния втори тур България и особено българските политици трябва да знаят три неща:
- Че срещу себе си имат държава, която е геополитически играч не само в региона, но и в света. И може би единствената, която има искрено добро отношение към нас.
- В Анкара политиците разсъждават и планират бъдещето на Турция за следващите 100 години. Ненапразно дебатът се води около „Турския век“ в годината, когато се отбелязва 100 години от създаването на светската Турска Република от Кемал Ататюрк.
- София трябва да се води от собствените си интереси по отношение на Турция, а не от клишетата, които се налагат от други геополитически играчи. Много често те не се свенят да използват и двойни стандарти, когато става въпрос за властите в Анкара. Интересен е въпросът, който всеки един наблюдател трябва да си зададе. Защо големите световни играчи не са толкова критични към многократно по-авторитарните, много по-антидемократичните управления на Еди Рама в Тирана, или на Александър Вучич в Белград колкото към Ердоган.
Пренебрегването на ролята, която Анкара днес играе в Украйна, в басейна на Черно и Средиземно море, Сирия и Либия, бившите съветски републики в Кавказ и Средна Азия, ще бъде проява на пълно политическо аматьорство и залитане в наложения у нас от чужд геополитически играч фолклор спрямо Турция.
Още актуални анализи – четете тук
