България може да има воден път между шест града. Дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна влезе в дневния ред на Европейския парламент като част от стартиралата процедура за промени в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Той ще е първи по рода си на територията на България. Подобно на първата железопътна линия у нас, която преди 155 години свързва морската ни столица с дунавската ни такава.
Включването на проекта сред приоритетните транспортни маршрути на ЕС би дало възможност той да се осъществи с европейско финансиране. Това информират евродепутатите Андрей Новаков и Емил Радев. Те са вносители на предложението за
вътрешен воден път, който да свързва градовете
Русе, Разград, Шумен, Провадия, Девня и Варна.
Андрей Новаков изтъкна, че плавателният канал ще съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни. И ще даде нов тласък на икономиката в Североизточна България.
“Съоръжението се вписва в новите цели на ЕС за насърчаване на речния транспорт като екологична и евтина алтернатива за товарни превози. Каналът ще бъде полезен и за напояване на земите в Добруджа. Освен за земеделието, водата ще може да се използва и за промишлени нужди”, посочи евродепутатът.
Сред стотици предложения българският проект беше оценен като потенциал и перспективи. Той влиза в стратегически документ, който предстои да бъде разгледан на първо четене в Европейския парламент след преговори с Европейската комисия и Съвета. Проектите, които са част от финално гласувания и приет Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа, ще могат да получат финансова подкрепа от ЕС и да бъдат реализирани до 2040 г.
Вътрешният воден път на практика ще приближи пристанище Варна до канала Рейн – Майн – Дунав. Именно той осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море.
Развитието на сектора на водния транспорт е от стратегически интерес, тъй като
вътрешното корабоплаване е най-ефективният
и най-екологичният превоз, а половината от населението на ЕС живее близо до морето и покрай реките. Ако с един курс по вода, например, състав от 4 лихтера може да превози 7 000 тона, то за транспортиране на същото количество с влак са необходими 175 жп вагона по 40 тона или 280 камиона по 25 тона.
“Фактът, че вече десетилетия наред идеята за плавателния канал не е затворена страница, а периодично набира скорост, е доказателство за силните икономически аргументи”, смятат евродепутатите.
Те припомниха, че детайлите по проекта изискват нови експертните оценки. Също така зависят от активността и ангажимента на държавните институции в България към изграждането на такъв воден път.
Още икономически новини – четете тук
