Всеки българин се е докосвал до влаковете. Дали се е возил, или са преминавали край него. Най-отпред на всеки от тях има локомотив, а в него машинист. Много рядко можем да видим начело на композицията жена. Десетки години на тази отговорна позиция е Виолета. Дамата, която командва машината.
„Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско производство. Казва се „Виолета“ и е кръстен на мен. Вярно е, че съм обикновена жена с необикновена професия, която е призвание. Не просто работа, а призвание”, казва Виолета Каварджиева пред NOVA.
Тя е управлявала какви ли не локомотиви, но нейната адашка й е слабост. „Може да не е толкова добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „Виолета”, допълва Каварджиева.
Така тя прекарва 20 години на релсите, сред машинното масло, между ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен превозвач с база на Интермодалния терминал в Пловдив.
Дълги години преди това е прекарала в Държавните железници. И сега, и преди в по-голяма степен, присъствието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични ситуации.
„Много трудно повярваха, че съм помощник-машинист и след това машинист. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че
неоторизирано лице е в локомотива.
Прави се проверка и се оказва, че аз си имам документи, трудов договор. Няма мъжка, няма женска професия. Или можеш, или не можеш да се справиш”, разказва Виолета.
Виолета определено се справя перфектно. И без да си специалист, само като погледаш как вещо подготвя своята съименичка за път, ти става ясно, че пред теб стои отговорен и отдаден на професията човек. „Не съм романтичка, реалист съм. Вярвам, че професията сама те намира. Без да знаеш, без да очакваш, тя е вътре в теб и просто я работиш. Трябва да работиш това, което те кара да си свободен, въпреки че си на работа.” – откровено разказва жената-локомотивен машинист.
Двете дами се разбират с един поглед. Локомотивът може да е стар, но след рециклирането си, живее нов живот. Дори и така обаче, Виолета често се налага да рови из мощното туловище на 70-тонния дизелов звяр. „Въпреки, че е локомотив, неодушевен предмет, знам, че както се държа аз с нея, така и тя се държи с мен. И тя си има своите болежки, но не ме е оставила на пътя, не ме е предала”, категорична е Виолета Каварджиева.
Ако някога минавате покрай Интермодалния терминал на гара “Тодор Каблешков”, огледайте се за синия локомотив, на който пише “Виолета”. А от него най-вероятно ще ви помаха машинистът Виолета.
Още любопитни новини – четете тук