Студ, нива, вой на чакали и „къща“ от найлон. Суровата действителност за една женица. Руска Белчева от село Гняздово. Така е свикнала тя. На нивата. Нива №8. Яде каквото намери, а понякога от магазина й дават по парче салам.
Тази тъжна история все пак има щастлив край. Щастлив за Руска. На нея не й трябва много, за да се появи усмивката на лицето й. 61-годишната жена от месец има покрив над главата си. През декември чисто нов фургон беше докаран и поставен върху имота на Руска. Мобилната къща струва 12 000 лева, а средствата са събрани с дарения от отец Николай от София.
За да се отблагодари и на работниците, които ѝ поставиха дом,
Руска подари диви гъби, събирани в планината.
„От сърце благодаря на всички хора. Благодаря, че има такива, които помагат в безизходица. Пожелавам весели празници след няколко месеца под открито небе“, каза щастлива Руска пред bgonair.bg.
А къде е нивата й и как живееше тя преди да дойде подаръкът.
Горски път, черен. Минава покрай два кладенеца, но водата им не става за пиене. На възвишението горе се чуват чановете от малко стадо овце. Застанали са на равното, край две купчини, покрити с найлон.
Половин декар нива, която е собственост на Руска. Всичко покрито представлява цялата й покъщина. Едно отчаяно човешко същество, което живее сред старите куфари, под найлона, под небето от месеци наред, пише 24rodopi.com .
„Аз съм бездомник. Всичко, което имам е тук-това парче земя и тези вехтории“, разказва Руска Белчева. Цяло лято е прекарала там, на открито. Друг дом няма. Земята е наследство от починалия й баща.
„Той остави майка ми преди много години и си взе друга жена. Аз съм родена в село Мост. Не се омъжих, грижех се за майка ми. Беше инвалид. Учих във вечерно училище. Имахме къща в смолянско село.
Изгоря при пожар, заедно с майка ми.
Останах без нищо. Сега аз съм в нейното положение. Нямам нищо“, разказва жената.
Дълги години е работила в Бургас-като камериерка, по хотели. В последните две десетилетия е живяла в стопанството на пенсионер. Грижила се е за имота, животните, за него. В един момент той я гони.
„Каза токът и водата са много скъпи, ти харчиш много, махай се. Нае бус, на който ми се натовариха нещата и се докараха тук. Единственото място, което притежавам“, казва Руска. Тя има документи за пенсия, може да кандидатства пред социалните за помощ, но няма… адресна регистрация.
„Личната ми карта е на бургаския адрес. Навсякъде ме връщат, искат адресна регистрация. Как, на нива №8?! Просто искам да ме регистрират, не искам пари, все още мога да работя, имам две ръце, мога да започна в цеха в Калоянци или пък в този в Перперек. Моля се навсякъде, но ме отпращат“, казва жената.
Как живее под открито небе?
„Завивам се с одеяла. Под найлона, когато вали. Няма как да готвя. Ям неща от гората, плодове, в магазина ми дават по парче салам“, разказва 61-годишната Руска.
Овехтял диван, стара печка, в която държи дрехи, матрак на земята, окъсани куфари-цялото имущество на жената.
Единствената сянка идва от орех наблизо. През лятото я изгонили от там. Защото било чужд имот. Имала изгаряния по кожата от слънцето.
Вечер заспива с „песента“ на чакалите.
„Животните са мили. Идват сърна, елен. Дори чакалите не ме закачат. А ги чувам всяка вечер как вият, от двете ми страни. Няма добродетели вече“.
Но явно има още добри хора и Руска вече спи във фургон. Край чакалите.
Още новини от деня – четете тук
