Президентът Тайип Ердоган се стреми да удължи 20-годишното си управление на изборите, които ще решат не само кой ще ръководи Турция, но и как ще се управлява тя, накъде ще се развива икономиката ѝ и каква роля може да играе за облекчаване на конфликта в Украйна и Близкия изток.
Президентските и парламентарните избори, които трябва да се проведат до юни, представляват най-голямото политическо предизвикателство за Ердоган, който е защитник на религиозната набожност, подкрепяната от военните дипломация и ниските лихвени проценти.
Ако той загуби, опонентите му обещават радикална промяна.
Какво е заложено на карта?
Най-влиятелният лидер, откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа модерната турска република преди един век, Ердоган и неговата ислямистка партия Партия на справедливостта и развитието се отдалечиха от светския проект на Ататюрк.
Ердоган също така централизира властта около изпълнителното президентство, базирано в дворец с 1000 стаи в покрайнините на Анкара, което определя политиката на Турция в областта на икономиката, сигурността, вътрешните и международните работи.
Критиците твърдят, че правителството му е заглушило инакомислието, ерозирало е правата и е поставило съдебната система под своя власт – обвинение, което се отрича от официалните лица, които твърдят, че то е защитило гражданите пред уникални заплахи за сигурността, включително опит за преврат през 2016 г.
Икономистите твърдят, че призивите му за ниски лихвени проценти са довели до рязко покачване на инфлацията до 24-годишен връх от 85% през миналата година, а лирата се е сринала до една десета от стойността си спрямо долара през последното десетилетие.
Опозиционните партии обещаха да възстановят независимостта на централната банка, да върнат парламентарното управление и да въведат нова конституция, в която да залегне върховенството на закона.
А останалата част от света?
Под ръководството на Ердоган Турция разгърна военната си мощ в Близкия изток и извън него – извърши четири нахлувания в Сирия, проведе офанзива срещу кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна подкрепа на Либия и Азербайджан.
Турция преживя и редица дипломатически сблъсъци с регионалните сили Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, както и противопоставяне с Гърция и Кипър за морските граници в Източното Средиземноморие, докато преди две години не промени курса си и не потърси сближаване с някои от съперниците си.
Закупуването на руски средства за противовъздушна отбрана от Ердоган предизвика санкции на САЩ срещу Анкара, а близостта му с президента Владимир Путин накара критиците да поставят под въпрос ангажимента на Турция към западния отбранителен съюз НАТО. Възраженията на Анкара срещу молбите за членство в НАТО на Швеция и Финландия също повишиха напрежението.
Въпреки това Турция също така посредничи при сключването на сделка за износ на украинска пшеница, подчертавайки потенциалната роля, която Ердоган залага в усилията за прекратяване на войната в Украйна. Не е ясно дали неговият наследник ще се радва на същия авторитет, който той си е създал на световната сцена – въпрос, който той вероятно ще подчертае в предизборната кампания.
Може ли икономиката да свали Ердоган?
Докато първото от двете десетилетия на власт на Ердоган беше белязано от рязък икономически растеж, през последните 10 години се наблюдава спад в благосъстоянието, което се отрази на популярността му сред избирателите.
Неговата партия все още е най-силната партия и вероятно ще остане мощна сила в парламента, но проучванията на общественото мнение показват, че Ердоган изостава спрямо някои потенциални опозиционни кандидати за президент.
Знаейки, че нарастващите разходи за живот застрашават перспективите му за преизбиране, Ердоган обяви удвояване на минималната работна заплата в пакет от мерки, които също така ще позволят на повече от 2 милиона работници да се пенсионират по-рано.
Какво обещава опозицията?
Двете основни опозиционни партии, светската Републиканска народна партия и дясноцентристката националистическа партия Партия на доброто, се съюзиха с четири по-малки партии в рамките на платформа, която ще промени много от подписаните от Ердоган политики.
Те обещаха да възстановят независимостта на централната банка и да променят неортодоксалните икономически политики на Ердоган. Те също така ще премахнат изпълнителното му президентство в полза на предишната парламентарна система и ще върнат сирийските бежанци обратно в домовете им.
Ердоган подкрепи неуспешните усилия за сваляне на президента Башар Асад, като същевременно прие повече от 3,6 млн. сирийски бежанци, които стават все по-нежелани на фона на икономическите трудности в Турция.
Неотдавна той повтори призивите на опозицията за сближаване с Дамаск и заговори за връщане на част от бежанците, въпреки че нито президентът, нито опозицията са определили как това може да се случи безопасно.
Какво спира опозицията?
Алиансът на шестте партии се опитва да изработи единна платформа, но все още не е постигнал съгласие за кандидат, който да се изправи срещу Ердоган за президентския пост.
Лидерът на Републиканската народна партия Кемал Киличдароглу е смятан за неубедителен участник в кампанията. Друг претендент, кметът на Истанбул от същата партия, беше осъден на затвор и политическа забрана през декември за обида на изборни служители – присъда, която той оспорва.
Междувременно висшият съд на Турция разглежда дело за закриване на третата по големина парламентарна партия, прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), и замрази някои от сметките ѝ. Бившият лидер на партията Селахаттин Демирташ е в затвора от 2016 г. по обвинение в обида на президента.
След като започне кампанията, опозиционните партии може да се окажат по-затруднени да чуят посланията си. На президентските избори през 2018 г. те се бореха за ефирно време по турските телевизионни канали, които в повечето случаи силно подкрепят Ердоган.
Какво следва?
Въпреки че крайният срок за провеждане на изборите е средата на юни, партията на Ердоган заяви, че те могат да бъдат изтеглени по-рано.
Изборът на кандидата на опозиционния алианс може да бъде от ключово значение за шансовете им за победа, но ще действат и други фактори, включително перспективите за овладяване на инфлацията.
Ердоган изтъкна възможността за среща на върха със сирийския лидер Асад, което е възможна първа стъпка в дискусиите за бъдещето на бежанците. В същото време Анкара от месеци предупреждава, че се готви за нова офанзива в Северна Сирия, насочена срещу кюрдските бойци, което може да повиши рейтинга на Ердоган.
Текстът е публикуван в „Reuters“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
