Искрен Арабаджиев е роден през 1991 година в Ловеч. Завършва езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” с немски език. След това продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“, където получава бакалавърска степен по специалност „Икономика“ и магистърска степен по специалност „Счетоводство и одит“. Има опит в сферата на счетоводството и данъците в различни международни компании. През 2020 г. се присъединява към публичния сектор като заместник-кмет в столичния район „Студентски“. Народен представител от „Продължаваме промяната“ в 47-ия и 48-ия Парламент.
„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ официално се регистрирахте за участие в изборите за народни представители на 2 април като коалиция. Виждаме, че социологическите агенции дават малки разлики между обединението и ГЕРБ-СДС. Ще успеете ли да бъдете първа политическа сила?
Убедени сме, че ще бъдем първи на изборите, въпросът е с колко. Именно тук е ролята ни като кандидати за народни представители – да убедим хората, че изборът е ясен. С обединението, което направихме с колегите от „Демократична България“ и за което заедно събирахме подписи за внасяне в ЦИК, искаме да покажем на обществото, че двата лагера са ясни. Едната коалиция, която се заформи, е коалицията „Магнитски“. Другата е коалицията на правовата държава, която се опитва да реформира държавата, така че най-накрая в следващия парламент да бъде прието антикорупционното законодателство и правосъдната реформа.
Виждаме, че още от 45-ия Парламент насам с всеки един парламент се приближаваме все по-близо до истинска съдебна реформа. В 45-ия Парламент не успя да се приеме нищо, в 46-ия Бюрото за защита към главния прокурор бе върнато обратно в Министерството на правосъдието, в 47-ия закрихме специализираното правосъдие и започнахме да пишем законопроектите за контрол над главния прокурор, за разрушаване монопола на прокуратурата и въвеждане на механизъм за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство от прокуратурата. В 48-ия Парламент тези законопроекти бяха внесени.
Волята на мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП, които имаха председател на Народното събрание, определящ дневния ред на НС, както и ГЕРБ с техния председател на правната комисия, бе да не сметнат за приоритет тези законопроекти да стигнат до окончателно гласуване, за разлика от промените в Изборния кодекс и връщането на хартията. Убеден съм обаче, че в 49-ия Парламент най-накрая ще успеем да приемем антикорупционните закони и законите за съдебната реформа.
С обединението ни с „Демократична България“ искаме да убедим хората, че въпреки различията, които имаме с някои сфери – например в социалната сфера, има истински важни теми, които ни обединяват и които ще ни помогнат да привлечем не само гражданите, които са ни подкрепили последния път, но и допълнително хората, които виждат, че има възможност реформаторска сила да бъде на първо място, да поведе инициативата и отговорността в следващия парламент още от първия мандат.
Вече споменахте приемането на антикорупционното законодателство, какви ще са основните политически цели на обединението след изборите?
Още преди изборите бихме искали да обединим все повече български граждани, да подкрепим граждански организации и активисти, да припознаем тяхната кауза, те да разчитат, че има хора в парламента, с които могат да работят. Не им предлагаме да бъдат част от нашите листи, а ние да бъдем представители и говорители на техните каузи в Народното събрание, през нас да имат достъп до решаване на своите проблеми.
Искаме с тази подкрепа, която се опитваме да сформираме на национално ниво, да бъдем първа политическа сила в 49-ия Парламент и да можем да изискваме и от останалите партии подкрепа за истински важните законопроекти, които ще бъдат внесени още в първите дни на Народното събрание. С връчването на първия мандат ще представим и нашата визия за управление на държавата и за реализиране на тези политики.
Видяхме втора серия санкции по закона „Магнитски“, както и санкции от Великобритания. Какво политическо послание отправят към нас партньорите ни в САЩ и Обединеното кралство?
Виждаме, че това е втората част от санкционирането, част от по-дълъг списък на хора, които предстои да бъдат санкционирани. Според мен примката около корупционерите и около хората, които досега грабеха ресурса на българските данъкоплатци и българската държава, се затяга.
С все по-приближаващата се възможност за истинска правосъдна и антикорупционна реформа, стимулът, даван от западните служби със санкциите към политически лица, били на власт през последните години, е сигнал към парламентарните сили, че е крайно време да приемем тези законопроекти. Те ще могат да дадат разликата между корумпираните и некорумпираните, ще имаме независими институции и органи, които ще могат да отсяват хората, злоупотребявали с обществен ресурс. Точно това липсва в България. Това е и причината да има недоверие в политическата система, недоверие към хората на публични длъжности.
Ако успеем да извършим правосъдната и антикорупционна реформа, това ще доведе до подсъдими и осъдени лица за корупция, за злоупотреба със служебно положение. Това ще върне доверието в българските граждани, че се приближаваме към западноевропейските държави по стандарт и като качество на живот.
Предстои официалния старт на предизборната кампания. Очаквате ли политическата формация, която представлявате, да бъде атакувана отново от служебния кабинет и държавния глава с твърдения за „хаос и разруха“?
Не виждам промяна в позициите на президента, той продължава да отстоява вижданията си за войната в Украйна. В предходната предизборна кампания наблюдавахме наистина груба намеса – още в началото на служебния кабинет с кризисния щаб за газа, с хаоса, който те предвиждаха. Този хаос не се реализира.
Видяхме и икономическите данни на НСИ и ЕС, които излязоха тази седмица за икономически ръст в държавата. Виждаме, че прогнозата е за 3,9% реален ръст на брутния вътрешен продукт, което е доста по-оптимистичнно от предвижданото. Икономиката върви добре, фирмите се справят и успяват да се адаптират към променящата се среда. Вижда се и подкрепата, която правителството „Петков“ оказа в първата половина на година по време на управлението си и която бе продължена и във втората част на годината – например с увеличените пенсии, което стимулира потреблението в страната.
Това е принципната разлика между досега управлявалите и ние – че в държавата има пари, че ние връщаме средства обратно в хората, които след това ги потребяват, вместо чрез огромни обществени поръчки или инхаус процедури тези пари да отиват в шепа бизнесмени, които да ги трупат в сметките си, да ги изнасят в чужбина, или пък да ги ползват за луксозни стоки като автомобили.
Надявам се президентът – със своя служебен кабинет, да не се намесва в изборите, както последния път, и – чрез вътрешния министър, служебният кабинет да осигури честни избори, като манипулациите и купеният вот бъдат минимизирани.
Като икономист как мислите – ако след изборите имаме редовно правителство, ще успеем ли да приемем еврото от 1 януари 2024 година?
Все по-трудно става да изпълним ангажимента и желанието да влезем в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Освен внасянето на законодателството за промените в правосъдието и антикорупционната политика, сред първите неща, които трябва да направим в 49-ия Парламент, е приемането на бюджет на държавата за 2023 година. Независимо дали ще има редовен кабинет, или не, бюджет трябва да бъде приет, тъй като много от показалите в настоящия бюджет – удължен от 2022 година, не са адекватни към ситуацията днес. Другото е продължаването на законопроектите, необходими за еврозоната, за да може да хванем влака за 1 януари 2024 година, дори и в последния момент.
Все по-сериозна обаче става вероятността да не можем да спазим сроковете и приемането на еврото да се отложи. Това не е добре за България, тъй като влизането в еврозоната ще повиши атрактивността на страната, авторитета ни, привлекателността ни към чужди инвеститори, ще създаде работни места, ще намали транзакционните разходи, които българите имат при обмяна на валута. Не на последно място – ще увеличи и контрола върху банковата система и няма да позволи определени банки, смятани за по-рискови, да продължават политиката, която водят сега.
Още актуални интервюта – четете тук.
