На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470,6 млн. лв. (0,3 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.
Положителното салдо се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лева. Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на над 4,865 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лв. (12,6 на сто) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на близо 4 милиарда лева (3981,4 млн. лв.) Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лв. (12 на сто) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лв., като нарастват с 80,2 млн. лв. (19,6 на сто) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на над 1,9 млрд. лева (1914,9 млн. лв. – спад от 166,4 млн. лв., 8,0 на сто спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на почти 1,4 млрд. лв. (спад от 7 на сто спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лв. (спад от 9,9 на сто спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лв. (спад от 22,7 на сто спрямо отчетените за януари 2022 г.).
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и други данъци са в размер на 419 млн. лв. (в т. ч. 322 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия) или ръст от 338,5 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са близо 1,159 млрд. лв., което представлява ръст от 175,8 млн. лв. (17,9 на сто) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 688,0 млн. лв. (ръст от 35,6 млн. лв., 5,5 на сто спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. възлизат на близо 4,4 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3384,1 млн. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.
Нелихвените разходи са в размер на близо 4,253 млрд. лв. (ръст от 1033,8 млн. лв., 32,1 на сто спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3,982 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 5,5 на сто спрямо януари 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на януари 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лв.
Размерът на фискалния резерв към 31 януари 2023 г. е 16,4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Още новини от деня – четете тук.
