Делегация от ЮНЕСКО ще посети Епископската базилика на Филипопол

Помощник-генералният директор на ЮНЕСКО Ернесто Отоне и началникът на отдел „Европа“ в Центъра за световно наследство Берта Де Санкристобал ще пристигнат в България на работно посещение. Това съобщиха от Министерството на културата.

Тридневната визита предвижда програма с различни срещи. Първата – във вторник, 7 март, ще е в Националния археологически институт с музей – БАН. За 11:00 часа е насочена срещата с вицепрезидента Илиана Йотова. На нея ще бъде обсъдено сътрудничеството на страната ни с ЮНЕСКО и бъдещите перспективи за работа.

В същия ден гостите ще посетят Пловдив и ще се запознаят с Капана – квартала за културни индустрии в Пловдив, както и новия музей – Епископската базилика с късноантичните мозайки на Филипопол – обект, който е вписан в индикативната листа на България.

На 8 март делегацията от ЮНЕСКО ще посети остров „Св. св. Кирик и Юлита“– Созопол, където предстоят дискусии около проекта за изграждане на Световен център на изкуствата. Темата ще бъде продължена и на срещата с кмета на Община Созопол Тихомир Янакиев, а по-късно и с директора на Центъра за подводна археология (ЦПА) д-р Найден Прахов.

На 9 март, четвъртък, гостите ще бъдат приети от министъра на културата Найден Тодоров в министерството. В 12:00 ще започне срещата в Националната галерия – Двореца с представители на Министерството на културата, Министерството на външните работи, Българската академия на науките и на Регионалния център за нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО в Югоизточна Европа.

Следобед, преди да отпътуват от България, Ернесто Отоне и Берта Де
Санкристобал ще се срещнат с министър Николай Милков в Министерството на външните работи.

Епископската базилика на Филипопол

беше официално открита на 18 април 2021 година, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата. Галерия от откриването ѝ – можете да видите тук. 

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура.  Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата, но през годините то се разрушава.

През 1995 г. базиликата е обявена за паметник на културата от национално значение, но 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък. За жалост през следващите години обектът потънал в забрава.

Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ са основни инвеститори в нейната реставрация, но за да бъде Базиликата съхранена за идните поколения допринася и бизнеса и гражданите. Фондация „Пигмалион”, издател на ДЕБАТИ.БГ също се включва в инициативата „Подари си птица”, когато помага за реставрацията и съхранението на определен фрагмент от внушителната мозайка с раннохристиянски сюжети, които включват над 100 изображения на птици.

Още новини за култура – четете тук.