В прокуратурата има много дела, приключени от полицията, по които не се работи. Това обяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев по време на изслушване в пленарната зала в отговор на въпрос от депутата Бойко Рашков колко са делата, оставени „на трупчета“ от държавното обвинение. Изслушването е във връзка с изнесената от главния прокурор Иван Гешев и заместник-главния прокурор Борислав Сарафов информация за целенасочено и противоправно забавяне на наказателни производства.
“ Към днешна дата такива производства има поне 8 Главна дирекция национална полиция. Това са най най-значимите случаи според нас. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има 15 такива случаи, по които преценката е, че не се работи, по необясними за нас причини и те не се връщат обратно, за да се довършат и изработят, а в областните дирекции, без тази информация да е изцяло обобщена, случаите, които са ми подадени към момента, тъй като не са от всички областни дирекции, са 75. Според мен това са прекалено много, твърде много случаи“.
Актовете на прокуратурата, с които завършва едно производство, трябва да бъдат публични и подредени в регистър, смята още Демерджиев.
„Има производства, които необичайно се бавят. Има и производства, които са прекратени при обстоятелства, които, според нас, заслужават повече внимание“, обяви той.
По думите на министъра има случаи на забавени от прокуратурата и следствието производства, по които са работили както Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР, така и областните дирекции.
Според него един от начините този проблем да бъде преодолян е актовете на държавното обвинение да станат публични и публикувани в специален регистър, след необходимото заличаване на личните данни.
„Следствието може да изземе нашите производство, да встъпи и да започне да ги води. Много често може да се използват тези прийоми, когато на някого не му харесва как се развива едно производство в полицията. Има купища примери за това. Най-честите причини делата да бъдат поставени „на трупчета“ – ползвам този израз, колкото и да не го харесвам, защото доби гражданственост – са две. Обикновено едната е политическо влияние върху съответното производство. Втората е сериозно влияние на лица от криминалния контингент, които понякога също успяват да си издействат привилегировано отношение към тях. Понякога двете групи се смесват“, разказа министърът.
Той поясни и каква е технологията на този негативен процес.
„Делото се изземва от органите на полицията, които не са подопечни на прокуратурата. Предават се на следовател, а оттам, най-често, делата с голям обществен интерес отиваха в Специализираната прокуратура и Специализирания съд. Там биваха спирани, обединявани с други дела и всякакви други прийоми бяха ползвани, за да може тези дела да се забавят. Голяма част от тези дела сега се връщат обратно към прокуратурите по места, което ме кара да съм оптимист“, допълни още Иван Демерджиев.
Според министъра няма никаква причина едно производство, по което МВР е работило добре, да чака с години прокуратурата да се произнесе с краен акт по него.
Министър Демерджиев отправи апел към народните представите да инициират промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да не позволяват толкова лесно следствието да изземва делата от структурите на МВР.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев бе изслушан в парламента по искане на народни представители от „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
