Руски пилот на вертолет избяга в Литва: Не искам да съм съучастник в престъпление, Украйна не ми е враг

На 28 май, когато Русия отбелязваше Деня на граничаря, 26-годишният лейтенант от руската армия – пилотът на хеликоптер Дмитрий Мишов прекоси тайно границата с Литва.

Малко по-късно той се срещна във Вилнюс със специалния кореспондент на БиБиСи Иля Барабанов и разказа защо отказва да участва в руската агресия в Украйна, как се е опитвал да избяга от армията и какво мислят редовите руски военни за самохвалните сводки на говорителя на Генщаба Игор Конашенков.

Представя се по военному: „Аз съм Мишов, Дмитрий Андреевич. Лейтенант, щурман-оператор на боен вертолет от 15-а армейска бригада.“

Мишов вече бил подал рапорт за уволнение от армията – през януари, когато разбрал, че ще започне война, въпреки клетвите на Кремъл, че война няма да има. Но не го освободили. На 24 февруари 2022 г. бил в казарма в Беларус. Същия ден станало ясно, че още в първия бой край Киев неговата част е загубила 5 хеликоптера и 2 екипажа.

– Как се отнасяш към руското нахлуване в Украйна?

– Отрицателно. Аз съм военен и съм длъжен да защитавам своята страна от чужда агресия. Но не съм длъжен да ставам съучастник в престъпление. На нас така и не ни обясниха защо започна тази война. Защо трябва да нападаме украинците и да ги убиваме, да унищожаваме градовете им. Мисля, че това се случи, само за да може един човек – Путин – да запази властта си. Явно той реши, че това е добра идея.

Вече бил прочел статия за друг руски войник, който избягал от фронта в Латвия. Латвийският юрист и евродепутат Алексей Димитров обяснявал, че има напълно законна възможност в подобни случаи да се дава убежище на военни, които отказват да изпълняват престъпни заповеди по време на война.

– И реших, че по този начин няма да дезертирам. Няма да откажа да служа на страната си, ако моята страна я грози опасност. Но когато е обратното, аз не желая да бъда съучастник в престъпление. Ако ме бяха качили на бойния вертолет, щеше да ми се наложи да убивам, да отнема десетки животи. Но аз не искам това, на мен украинците не са ми врагове.

Успял да избяга и да прекоси литовската граница благодарение на организацията „Орден на републиката“, създадена от руски офицери в оставка, настроени антипутински. Те му помогнали, направили му маршрут за бягството и организирали всичко. Край границата го посрещнали, качили го на автомобил и го закарали във Вилнюс.

– Как мислиш, каква ще е реакцията на твоите колеги от армията?

– Трудно ми е да кажа. Мисля, че поне половината ще ме разберат защо съм го направил.

Мишов разказва, че много военни не разбират какво става и защо е нужна тази война. „Те биха искали всичко това да свърши по-бързо. Но някакъв осмислен саботаж на войната – едва ли.“

Напротив. В условията на война колегите му постоянно измислят нови схеми, за да припечелят рубли и да излъжат началството. Дава и чуден пример: през ноември Министерството на отбраната обещало да плаща по 300 хиляди рубли (около 3 хиляди евро) за всеки свален украински самолет, по 200 хиляди за хеликоптер, 100 хиляди за танк и 50 000 за друга бронирана тепника.

– Да речем, долу има повреден танк. Няколко вертолета стрелят по него, няколко пъти, а отговорникът на летището, срещу неголяма сума, записва на всеки по една нова единица унищожена техника. И всички получават няколко пъти пари за един и същи отдавна унищожен танк… Или с документи – всички правят всичко възможно, за да са по документи на бойното поле. Може да са си в отпуск в Русия, но по документи са били в Мелитопол, да речем, където се плащат други заплати.

– Как в армията ви се отнасят към ежедневните свотки на ген. Конашенков, според които той унищожи отдавна цялата украинска бойна техника?

– Никой не вярва в това. Те знаят какво се случва, те са непосредствени участници. Мисля, че и статистиката идва от това, че заради пари няколко пъти се унищожава едно и също нещо.

Всичко се решава по пътя на корупцията, категоричен е Мишов и разказва как, докато бил в Сирзанското висше военно училище, неговият началник най-явно събирал от преподавателите и кадетите пари, за да си върне банков кредит от 2 милиона рубли. „Той просто издаде заповед и всички поред трябваше да се изръсят.“

– Вярват ли руските бойци на телевизионната пропаганда?

– Нито бойците, нито офицерите. Те самите не вярват, че воюваме за правото дело. Че в Украйна има нацисти, фашисти, или че са били готови да ни нападнат първи.

На летището Веретие, на което той служил, през октомври м.г. украински спецчасти показно взривиха два вертолета К-52 и един Ми-28, дори се снимаха как залагат взривовете. Местните пилоти това не ги огорчило особено. „На летците изобщо не им пука – скъпа техника, евтина техника, голяма работа. Ще пострада началникът, командирите, а на пилотите какво ни е? По-малко вертолети, по-малко ще летим! Няма лошо!“

Когато руската армия избяга от Киевска област, бяха разкрити много ужасяващи военни престъпления – в Буча, Бородянка, Ирпин. Мишов казва, че не е бил свидетел на военни престъпления, но неговите колеги изобщо не се съмняват, че това край Киев е извършено от руските войници. Самият той познава лично колега летец, който превозвал с вертолета си награбеното оттам – срещу заплащане, естествено.

Планове за бъдещето 26-годишният беглец от рашистката армия засега не строи, но категорично е решил повече да не бъде военен. Той разбира, че процеса на неговата легализация в Европейския съюз няма да е лесен, но разсъждава така:

„И без това нямах кой знае какъв избор. Или да се бия във война против волята си и да върша неща противно на собствената си съвест, или да ме вкарат в затвора. Реших да опитам нещо трето. Даже нещо да не потръгне по най-добрия начин, то той пак ще е по-добър от онова, което ме очакваше в Русия.“

Всичко за войната в Украйна – четете тук